Това е книга на дългогодишния директор на Пионерски дом-Перник Рахила Авиотова.
Дворец на децата - Перник
събота, 21 март 2015 г.
Началото - Мечтатели
ДЕТСКИ ДВОРЕЦ НА РАДОСТ, ТВОРЧЕСТВО И КРАСОТА
ГРАД ПЕРНИК
Мечтите на децата създадоха този Дом-Дворец. Той е измислена от тях самите
красива приказка. В него те вградиха многообразието на своите желания и
интереси, полета на въображението си, дръзновението да търсят и искат, стремежа
да творят, да изграждат и изявяват себе си като личности, съчетавайки всичко с
радостта от игрите и състезанията, от пътешествията и експедициите, с присъщата
им очарователна любознателност и устременост.
Съобразно мечтите и желанията им водещи
изисквания при изграждането на Дома са:
Максимална функционалност, съответна
на характера на заниманията по интереси
и едновременно мобилност в отговор на развитието му в бъдеще;
Много красота – около децата всичко да
грее, да излъчва светлина и създава слънчево настроение.
Стремежът е в организацията на неговата
дейност да има атмосфера на творчество, на откриване и съзидание; огромна обич,
човешка топлина и уют; взаимно доверие и вяра в детските възможности.
Децата да изпитват радост, удовлетворение
от това, което правят; да осъзнават стойността на постигнатото в творческия
процес. Заниманията да откриват простор за развитието им.
Домът да бъде стартовата площадка, от
която да политат детските мечти, да разперва крила вечно търсещата им мисъл; да
се развива и укрепва тяхната духовност в осъществяването им като градивни,
душевно богати личности.
18 юни 1982 г.
Тази дата е в паметта на поколения деца.
На нея те получиха от жителите на своя град един голям, много скъп и жадуван
дар. Затова в този ден всичко е така усмихнато – и хората, изпълнили
пространството над парка, и даже дърветата и слънцето с лъчите му от
светлина и радост, и политналите към синьото небе разноцветни балони. Изобилие
от радост, цветя и безброй грейнали детски очи. Игрива пъстрота от цветове,
музика и детски смях.
„Това е направено за нас, за нас ! Нали
така, нали така!”
Дошли са гости – ръководители на
държавата, на окръга и града. Присъстват делегации от други страни. Тук са
ръководителите на младежката и детска организации, на Комитета за младежта и
спорта, на просветните и културни институции.
Лентата за откриване на новия Дом-Дворец
прерязва Цола Драгойчева – виден деятел в историята на България – член на
Политбюро на БКП.
Градът празнува заедно със своите деца. Този Дом е рожба на всички. Той е резултат на осъзнат и всеотдаен труд на цял екип от проектанти, инвеститори, строители, бригадири.
Арх. Таня Дивизиева – проектантът на Дома
– вдъхновеният създател на този Дворец,
усетила с ума и сърцето си потребностите и очакванията на децата.
Инж. Златка Луканова |
Проф. Димо Заимов |
По-късно то се допълва с чудесни живописни
творби на Любен Гайдаров, Дончо Захариев, Симеон Спиридонов, Миленти Милентиев,
с графики на Иван Лазаров и дърворезбите
на Гошо Ангелов.
Много важно обстоятелство за осъществяване строителството на този Дом е, че гласът на децата е чут и осъзнат с пълна отговорност от ръководителите на всички нива и степени в града, окръга, държавата. От идеологически, организационни и държавни позиции те осигуряват всички необходими условия – финансови и стопански – една детска мечта да стане реалност. Определено големи са заслугите на председателя на Народното събрание – Станко Тодоров; ръководителите в Пернишки окръг и град Перник – Борис Манов, Христо Бонин, Стефан Вучков, Цоне Новков, Борис Чолев и др. Комитет за младежта и спорта с председател Тодор Тонев и архитект Румен Стоянов; ЦК на ДКМС и неговият ръководител на инвестиционния процес – Борис Петров; Ръководителите на младежкия съюз в Перник – Васил Стоянов, Людмил Марков, Стоил Стоянов, Юри Драганов, Александър Михайлов, Иван Стоицев, Емил Антов и др.
Всички те имат заслуги за организационното
ръководство и осигуряването на широка обществена подкрепа, за финансовото
обезпечаване на проектирането, строителството и обзавеждането. С всички тях е
извървян дълъг път на искане, търсене, настояване, съгласуване. И резултатът е
изграждането на един мечтан Дом-дворец.
Всичко започва много романтично, по детски – с една искрено и убедително споделена измислица на пернишки деца, гостували на свои близки в Добрич. Домакините ги завеждат в техния Пионерски дом, за да им покажат с какво се занимават децата им извън училище. Но нашите мили малки местни патриоти решили също да се похвалят с нещо невероятно. В надпревара и с ентусиазъм разказали, че за децата на Перник е изграден изключително красив Дворец – с приказни зали и кабинети за най-различни занимания. И … описали с подробности своите мечти и фантазии. На въпроса „Кой го построи?” отговарят: „Миньорите“. Този отговор не е случаен.
Естествено, след това идва желанието на
ръководителите от Добрич да проучат как е станало всичко това и да видят чудния
Дворец.
А реално тогава (1964-1965 год.)
пернишкият Пионерски дом се намира в старата къща на Директора на мината (Васил
Радославов) в т. н. Инженерен квартал – красиво място над парка. От двете
страни на стълбите за входа има два огромни ясена. Дворът е пълен с цветя, рози,
люляци. В ската растат къпини и много
различни дървета. В ляво стои голяма беседка с пейки. От двете и страни има
чешми – фонтанчета.
Това са къщата и беседката, превърнати в детско царство.
Успоредно на улицата под Дома минава теснолинейката за миньорски влакчета. В определени часове, при свършване на смените, те излизат от близкия рудник (сега подземен музей), пълни с почернели от въглищния прах мъже. В останалото време други извозват изкопаните въглища към сепарацията и на табаните. По-късно, след угасването им, са превърнати от бригадири в красиви паркови хълмове. Децата виждат тези мъже всеки ден, когато идват на занимания, когато преминават по високия железен мост над линията. И е съвсем естествено да възлагат надеждите си именно на тях.
Техният Дом има вече своята 10 годишна
история. Още през 1952 г. по предложение на група въодушевени ентусиазирани
ръководители на детската организация „Септемврийче“ голямата стара къща е
предоставена от Мината, ОНС и ГНС на децата за занимания по интереси в
свободното им от училище време. Под ръководството на главния архитект на Перник
Любен Константинов се прави вътрешно преустройство, пригаждане и обзавеждане за
новите функции на сградата.
Когато всичко е готово, на 1 януари 1953
год. се открива Пионерския Дом в Перник.
Димитрина Диманска (1952г.) |
На откриването бяха дошли представители на
Околийския комитет на БКП, ОК на ДКМС, Околийския народен съвет, Отдел „Народна
просвета“ – Иван Гигов, директори на училища. Интересът беше голям, радостта за
новата придобивка на децата - още по-голяма.
Ръководителите на ГНС в Перник – Иван
Костов и Митко Янев ги приветстват с много обич и предават един голям ключ на
първия назначен директор – учителката Любка Николова Атанасова.
Това е първият празник за децата в
открития Дом. Звънват детските гласчета в песни, рецитират се стихове. Старата къща се изпълва
с живот, с радостите и стремленията на десетки деца. В малкото салонче със
сценка, по уточнен график, се провеждат все повече и повече занимания.
Постепенно през годините се създават групи по спортна и художествена
гимнастика, балет, фолклорни певчески и
танцови формации, театрални и куклени
състави, детски хор, школи по акордеон и
цигулка, тенис на маса и шах.
В дясно на дългото коридорче е кабинетът
на младите природолюбители – много светъл, с голям прозорец – и методическия
кабинет. В дъното са педагогическата стая и дирекцията. Запазени са от старата
къща красива камина и голяма баня.
На втория етаж – всъщност пак първи, но на по-високо теренно ниво, са техническите кабинети по авио, ракето и корабомоделизъм, електро и радиотехника, металообработване и конструиране, геология – минно дело, дърворезба. Има и радиостанция, фотолаборатория.
Бившата конюшня на минния директор е
преустроена в библиотека и ателие. На изток от нея са клетките и ограденото с
мрежа дворче на зоо къта. До всичко това се стига по каменни стъпала отвън –
отзад на основното тяло на къщата.
Снимки на стария дом
В западната част на големия двор сред люляци и цветни лехи на най-високата, трета тераса на терена, има пчелин с няколко кошера. Под него по-късно е създадена метеорологична площадка с всички необходими уреди за измерване на основните показатели на времето. До подпорната стена на тази част, успоредно на сградата е засаден голям розариум.
Старият дом става приказната Дядова
ръкавичка, препълнена с деца и дейности. Всички
обичат този вълшебен кът, в който се случват толкова интересни неща за
децата.
Васил Стоянов и Виолета Ненчева с колеги пред входа на стария Дом. |
Пионерски ръководители от 60-те години на ХХ век. |
И все пак им е много тясно. В началото в
него е настанена и градската музикална школа. Децата си мечтаят за нещо
по-просторно и по-красиво. Затова там, в далечния град, си позволяват да
пофантазират. Така те отключват инициативата за построяване на нов, голям и
красив Дом за децата в Перник.
Първата стъпка е да бъдат спечелени за идеята ръководителите на града, на младежката и детска организации. В защита на споделената мечта се борят и педагозите, и самите деца – настъпателно, мотивирано, убедително – използвайки всяка конференция и съвещание, всяко пионерско приветствие с поздравителни програми и концерти.
Успехът е постигнат - изграждането на нов Пионерски дом е включено в строителния план на града и в плана на Комитета за младежта и спорта.
Първата стъпка е да бъдат спечелени за идеята ръководителите на града, на младежката и детска организации. В защита на споделената мечта се борят и педагозите, и самите деца – настъпателно, мотивирано, убедително – използвайки всяка конференция и съвещание, всяко пионерско приветствие с поздравителни програми и концерти.
Успехът е постигнат - изграждането на нов Пионерски дом е включено в строителния план на града и в плана на Комитета за младежта и спорта.
Васил Стоянов |
Неговите приемници в Окръжния и Градския
комитет на ДКМС продължават започнатото. Завършителният етап и откриването се
осъществяват по времето, когато първи секретар на ОК на ДКМС е Юри Драганов –
като дете участник в театралния състав на Дома.
Осигурено е начално финансиране –
450 000 лв. от Комитета за младежта и спорта и 100 000лв. от Градския
народен съвет – целево за школата по изобразително изкуство. Направено е идейно
задание след обсъждане с ръководителите-специалисти. Определено е
строителното петно, а по-късно е
подготвена площадката за изграждане. Възложено е изработването на
архитектурните и строителни планове на Зонална проектантска организация -
София.
Следва сложният и труден път при обмисляне
на всички детайли, за да се постигне търсената функционалност, съобразена с
вида на заниманията и изявите с децата и едновременно – бленуваната от тях
красота. Проектантът арх. Таня Дивизиева и главният конструктор инж. Златка
Луканова работят в пълен синхрон с педагогическото ръководство и всички
специалисти по различните творчески
дисциплини. Те съблюдават техните изисквания и същевременно непрекъснато се
стремят да постигнат най-доброто, но и
най-практичното. Авторите на проекта, както и сътрудниците им, влагат цялото си
сърце, любов, въображение, опит и знания, за да превърнат в реалност детската
мечта. След проектната готовност и съгласуването на всички планове със
съответните институции – Енерго, ВиК, Противопожарна охрана, ХЕИ,
строителството е възложено на Окръжната строителна организация в Перник.
Дълъг и съпроводен със значими трудности е
процесът на изграждане на обекта. Строителството започва през 1974 г. с
ръководител Иван Бошнаков. Скоро той напуска поради заминаване на работа в
СССР. След известно прекъсване и застой за технически ръководител на строежа
идва Стоян Светозаров, с помощник Кирил Стоянов. След няколко месеца Светозаров
е преместен на друг обект, а помощникът му остава технически ръководител за
периода 1976 до месец май 1977 г.
Васил Генадиев |
Поставено е началото на по-ритмична
организация на работата. Ежемесечно под
ръководството на зам.-председателя на ОНС Цоне Новков се провеждат оперативки
за анализ на свършеното и определяне на задачите и изискванията за следващия
период. Всички тези ръководители
включват в строителството и труда на специализирани екипи от майстори и
съдействието на десетки младежки бригади.
Заслужава си да бъдат отбелязани и
имената, труда и високата отговорност на бригадирите на бригади, взели участие
при строително-монтажните работи при изграждането на обекта: на
зидарокофражистите - Евлоги Димитров Янков
от с. Гигинци и Захари Томанов Младенов от с. Докьовци; на мазачите – Спас Бачев от гр. Перник; на
мозайкаджиите – Цветан Деспотов от с. Долна Диканя, Богомил Стоилков от с.
Гигинци и Герасим Господинов от Мизия; гипсаджията Милко Александров от с.
Пенкьовци; дърводелецът Стефан Попов от
с. Студена; паркетчията Петко Върбанов Киков от гр. Перник; фаянсаджията
Димитър Александров от с. Добри дол. ВиК инсталациите се изпълняват от
бригадата на Никола Китов от гр. Рила. Отоплителната и вентилационна инсталации
са поверени на бригадата на Марин Борисов Богданов от с. Лесковец. Бригадири по
ел. инсталацията са Велин Спасов от с.
Шишковци и Стойне Равенски от с. Фролош. Групата на Богдан Христов от Перник
изпълнява тенекеджийските работи.
Подизпълнители от други предприятия с
ръководител Топлодолски осъществяват сценичното обзавеждане. Изработката на
дограмата, лампериите и обзавеждането са дело на ТПК „Освобождение”-
София, а монтирането се ръководи от бай
Добри.
Каменно-монтажните работи по облицовката
на сградата, вътрешните и външните настилки се осъществяват от СУКМО-София.
Бригадири са Иван Иванов и Христо Петков.
Недостигът на работна ръка заради
мащабното изграждане на Пернишкия промишлен комплекс води до неколкократно
полузамразяване на обекта. Младежкият и детски ентусиазъм и неотстъпчивост го
спасяват. Непрекъснато се организират доброволни бригади. Мъжете педагози в
Дома от отделите „Наука и техника” и „Физкултура и туризъм” Милко Сотиров,
Николай Николов, Асен Иванов, Данчо Данчев, ръководителят на бригадирското
движение Васил Ананиев, Стоян Пейчев от физкултурния отдел на младежката
организация и др. са първи помощници на
техническия ръководител за ефективно оползотворяване на труда на младежките
доброволци.
Целите състави на ОК и ГК на ДКМС, комсомолски групи от предприятията, Школата за предказармена подготовка ДОСО, ОСО с ръководител Наке Митрев, дружинните ръководители, родители работят ежегодно на строителната площадка – седмици и месеци наред, за да израства стена по стена, етаж след етаж Домът на децата.
Много са хората – обикновени строители и
майстори, вградили уменията си в тази сграда – и бай Заре кофражиста с неговата
бригада, и бай Геро, изпълнителят на мозайките, и Петко – изработил със своите
помощници паркетните покрития в зали и кабинети, Ничко – монтирал със
сътрудниците си отоплителната инсталация. Имената и делото им трябва да се
знаят и да не се забравят. Те са дошли от малките заглъхващи селца в Трънско,
Брезнишко, Радомирско и други райони, за да създадат, да изградят в големия
град Дворец за децата. Нека техните потомци знаят това и се гордеят с делото им
и с корените си. Нека бъдещите поколения, които прекрачват прага на тази
сграда, изричат в душите си думичката „благодаря” към всички строители.
Признание заслужават дърводелска
кооперация „Освобождение“ в София, ТОНЕТ, Творческият фонд на СБХ, заводите в
Троян, Котел, Сливен – за мебели и тапицерия, в Сливен и Стара Загора – за
осветителни тела, кариерите в Тополовград и Сандански, Комбинатът за цветни
метали на гара Искър, СП „Минерали и строителни материали“-София – това са
предприятия, с които е свързано изграждането и обзавеждането на Дома. Техните
ръководства посрещат с внимание, уважение и отзивчивост проектанта и директора
на Дома, съдействат при избора на материалите и осъществяване на поръчките.
Цялостният процес на изграждането в
неговата конкретност се осъществява под непосредственото ръководство и контрол
на директорите и служителите от Инвеститорска дирекция към ОНС и Окръжната
строителна организация, които проявяват необходимата взискателност и
безкомпромисност във всички етапи на строителството. Много от тях имат деца-участници в колективите на Дома и обектът им е присърце.
Директорите Георги Алексиев, след него
инж. Спас Сотиров, специалистите Вера Христова, Васил Василев, Александър
Киров, Петър Алексиев и др. от Инвеститорска дирекция, инж. Станко Сотиров – директор, Васил Манолов
и Васил Генадиев от Окръжната строителна организация, извървяват и преживяват
всички трудности на този път през годините – път на труд и борба за постигане
на поставената цел.
А СП „Паркове и градини“ (Озеленяване)
облича цялото пространство около Дома в цветни одежди – оформени са алеи и
кътове от рози, зелени площи, нови насаждения от дървета и декоративни храсти.
Целият екип на това предприятие не само създава, но и поддържа тази красота с
обич към децата.
Стойността на изградения обект надминава
2 000 000 лв.
От първата копка през 1974 год. до
празника на откриването са изминали цели осем години. Детските сърца са
изпълнени с благодарност към всички,
съградили този Дом – Дворец и разкрили нови пътища и нови простори за
развитие и творчество.
Снимки пред Дома на децата с инвеститори и строители.
Разпилените на няколко места дейности (в продължение на близо 10 години след разрушаване на старата къща, заниманията се провеждат в Двореца на културата, Младежкия дом, в ЖК „Христо Смирненски“) се събират в едно цяло. Новият Дворец оживява с хилядите деца, които изпълват всяко кътче от него.
В своя нов Дворец всеки детски колектив открива своето чакано през годините пространство, своя мечтан кът за свободни занимания и изяви.
Светлата и просторна огледална зала
посреща двата големи състава от възторжени малки изпълнители на класически
балет и народни танци.
От двете чудесни музикални зали над парка
към града политат изпълнените с вдъхновение и радост песни на детския фолклорен
хор и оркестър и на хоровата школа за класическо пеене и хор „ Родна песен“.
Хор „ Родна песен“. |
А на сцената в големия салон с 300 места
вече са участниците в театралния състав и лъчезарните малки изпълнители на
българското художествено слово.
Стените на изложбената зала греят с подредената богата изложба от детски творби на Школата по изобразително изкуство – графика, живопис, приложно творчество. Децата, участници в нея имат своите прекрасни ателиета.
В богатата на художествена украса зала на втория етаж е царството на приказките и на кукления състав, на всички най-малки мечтатели, на чавдарчетата от I до III клас.
Съставите по спортни танци и художествена
гимнастика откриват своята зала непосредствено до голямото входно фоайе, чиито
стени са изпълнени с великолепното керамично пано и металопластиката на проф. Димо Заимов.
Съвременно обзаведените технически кабинети по радиоелектроника, компютърна техника и моделизми са заети веднага от любознателните и сръчните, от бъдещите творци на научно-техническото развитие.
На втория етаж е уютната малка зала
„България“ с националния герб и българското знаме, с дърворезбите на Гошо
Ангелов. Тя е център за експедиционните и специализирани отряди от операция
„Българска слава“.
В детския интернационален клуб се събират
около своята кръгла маса десетките негови участници. Школата за изучаване на
чужди езици също вече има постоянно учебно място.
До тях е методическият кабинет с богата
библиотека.
Всеки творчески колектив има вече 25-30 годишна история на развитие, завоювано достойно име, авторитет сред обществеността на Перник, високи национални и международни отличия и награди. А Домът като цяло е удостоен два пъти с орден „Кирил и Методий“ – I степен - през 1972 и 1982 год.
В структурата от дейности в Дома продължават да функционират многообразни
форми в направленията:
- Познавателно- творчески занимания в
отделите „Наука и техника“, „Физкултура и туризъм“, „Художествено възпитание“;
- Обществено-масова дейност;
-
Методическа работа;
Всяко от тях има своята значимост за възпитанието на децата, своя история на развитие, създавана от десетки ръководители и участници. Обхватът е различен, в зависимост от специфичните особености на всяка познавателно-творческа дейност, от обществените задачи и изисквания към всеки отдел.
След откриване на новата сграда Домът става една от забележителностите на Перник. Той е обект за посещение от всички делегации и гости на града от други страни, на групи от други градове на България. Посрещането им става ежедневие.
В книгата за гости са записани много
възторжени думи и искрени пожелания за успех и развитие в бъдеще. Много от тях
отбелязват, че най-същественото в Детския център е постигнатото единение на
деца и архитектура. Неговата красота е не само в архитектурно-строителните
решения, в стила и художествените детайли, а в оживяването му от детските очи и
сърца, от радостта, която блика при творческите занимания във всяка зала и
кабинет.
При самото откриване на новата сграда
членът на Политбюро на КПСС Борис Пономарьов заявява, че този Дом и тези деца
са олицетворение на истинския социализъм.
Десет години по-късно, на 14 април 1992 г. посланикът на Кралство Белгия в България Едмон Робер посещава Перник, запознава се с неговия икономически и културен живот и казва: „Това, за което искам да поздравя от все сърце местните власти е Домът за работа с деца, където се отдава голямо внимание да се развиват техните таланти. Това е нещо уникално, според мен. И съм сигурен, че ако подобни центрове съществуваха в Белгия, ние бихме били много щастливи! Прекрасно е, че се полагат такива грижи за културното развитие на младото поколение!“
В същия период, на 22.04.1992 г., на посещение в Перник е Кристъл Флич – консултант към Съвета на Европа по опазване на човешките ресурси, културата, младежта и спорта и директор на Младежкия културен център в Берлин. Тя споделя: „В Перник можах да видя чудесни неща …И като най-добър пример ще посоча Детския център.“
Голяма група учители от Япония, гостували
в Перник след откриването на новата сграда на Дома, с голям интерес, дълбоко
уважение и нескривано вълнение наблюдават всички занимания на децата. Сълзи се
появяват в очите им, когато на финала детският хор ги поздравява с песен на
техния език.
Много висока оценка дават и представителите на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, посетили
Детския център през 1991г. Домът е един от обектите в програмата им, определен
за посещение от МНП, КК и ЦК на ДКМС. След наблюдаване на заниманията и срещите
с децата, на проведения разговор с ръководството на Дома, гостите изразяват
впечатленията си с думите: „Всичко, което сте направили за децата е
великолепно. Трябва да го съхраните на всяка цена, да го развивате и
обогатявате. Не спирайте!“ Дори е отправена препоръка да се кандидатства за
асоцииране към Международната организация за закрила и съхранение.
Представители на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ на посещение в
Детския център през 1991г.
Това, което прави впечатление на гостите от другите страни е, че през всичките тези години на развитие, децата-участници не заплащат такси за своите занимания по интереси. Изявите им в страната и чужбина не са свързани с разходи на семействата. Всичко се поема от бюджета и извънбюджетните средства на Дома, който като цяло е грижа на българската държава. Това се отнася за Домовете в цялата страна.
Те оценяват високо и отворените
взаимоотношения на Детския център с всички училища в града и окръга, с
културните институции и творчески съюзи, взаимното сътрудничество, общите цели
и задачи по отношение личностното развитие на децата.
Много ги впечатлява в положителен смисъл и
фактът, че директорите на училищата, класните и дружинни ръководители,
учителите, съдействат с желание и отговорност за насочване на талантливи деца с
различни природни дадености към заниманията в Центъра, за да развиват своите
заложби и творчески възможности.
Включването като ръководители и сътрудници
за занимания с децата на широк кръг от интелектуалния елит на Перник, на
специалисти от София в сферата на изкуството и културата, на кадри от
икономическия и технически потенциал и изявени майстори в спорта и туризма
е правило, което се следва от
ръководството на Дома през всичките периоди на дейността му във всички
направления. Това показва определено и историята в развитието на детските
творчески колективи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)