Предисловие

Това е книга на дългогодишния директор на Пионерски дом-Перник Рахила Авиотова.

Началото - Мечтатели

ДЕТСКИ ДВОРЕЦ НА РАДОСТ, ТВОРЧЕСТВО И КРАСОТА

ГРАД ПЕРНИК

МЕЧТАТЕЛИ

Мечтите на децата създадоха този  Дом-Дворец. Той е измислена от тях самите красива приказка. В него те вградиха многообразието на своите желания и интереси, полета на въображението си, дръзновението да търсят и искат, стремежа да творят, да изграждат и изявяват себе си като личности, съчетавайки всичко с радостта от игрите и състезанията, от пътешествията и експедициите, с присъщата им очарователна любознателност и устременост.

Съобразно мечтите и желанията им водещи изисквания при изграждането на Дома са:

Максимална функционалност, съответна на  характера на заниманията по интереси и едновременно мобилност в отговор на развитието му в бъдеще;

Много красота – около децата всичко да грее, да излъчва светлина и създава слънчево настроение.

Стремежът е в организацията на неговата дейност да има атмосфера на творчество, на откриване и съзидание; огромна обич, човешка топлина и уют; взаимно доверие и вяра в детските възможности.

Децата да изпитват радост, удовлетворение от това, което правят; да осъзнават стойността на постигнатото в творческия процес. Заниманията да откриват простор за развитието им.

Домът да бъде стартовата площадка, от която да политат детските мечти, да разперва крила вечно търсещата им мисъл; да се развива и укрепва тяхната духовност в осъществяването им като градивни, душевно богати личности.

Откриването на новия Дом.

18 юни 1982 г.

Тази дата е в паметта на поколения деца. На нея те получиха от жителите на своя град един голям, много скъп и жадуван дар. Затова в този ден всичко е така усмихнато – и хората, изпълнили пространството над парка, и даже дърветата и слънцето с  лъчите му от светлина и радост, и политналите към синьото небе разноцветни балони. Изобилие от радост, цветя и безброй грейнали детски очи. Игрива пъстрота от цветове, музика и  детски смях.

„Това е направено за нас, за нас ! Нали така, нали така!”

Дошли са гости – ръководители на държавата, на окръга и града. Присъстват делегации от други страни. Тук са ръководителите на младежката и детска организации, на Комитета за младежта и спорта, на просветните и културни институции.

Лентата за откриване на новия Дом-Дворец прерязва Цола Драгойчева – виден деятел в историята на България – член на Политбюро на БКП.

Спомен от откриването на новия Дом.

Градът празнува заедно със своите деца. Този Дом е рожба на всички. Той е резултат на осъзнат и всеотдаен труд на цял екип от проектанти, инвеститори, строители, бригадири.

Арх. Таня Дивизиева

Арх. Таня Дивизиева – проектантът на Дома – вдъхновеният създател на този  Дворец, усетила с ума и сърцето си потребностите и очакванията на децата.

Инж. Златка Луканова

Инж. Златка Луканова – главен конструктор, превърнала заедно с колегите си от Зонална проектантска организация-София, идеите на твореца в реална конструкция – стабилна, защитена, сигурна.

Проф. Димо Заимов

Проф. Димо Заимов – художникът,  осъществил великолепно цялостно художествено оформление на Дома с екипа си Петя Вълчанова, Николай Амзов, Стефка Върбанова.

По-късно то се допълва с чудесни живописни творби на Любен Гайдаров, Дончо Захариев, Симеон Спиридонов, Миленти Милентиев, с графики на Иван Лазаров и  дърворезбите на Гошо Ангелов.

"Пегас" -Иван Лазаров"

Любен Гайдаров

Гошо Ангелов

Гошо Ангелов

 Много важно обстоятелство за осъществяване строителството на този Дом е, че гласът на децата е чут и осъзнат с пълна отговорност от ръководителите на всички нива и степени в града, окръга, държавата. От идеологически, организационни и държавни позиции те осигуряват всички необходими условия – финансови и стопански – една детска мечта да стане реалност. Определено големи са заслугите на председателя на Народното събрание – Станко Тодоров; ръководителите в Пернишки окръг и град Перник – Борис Манов, Христо Бонин, Стефан Вучков, Цоне Новков, Борис Чолев  и др.  Комитет за младежта и спорта с председател Тодор Тонев и архитект Румен Стоянов;  ЦК на ДКМС и неговият ръководител на инвестиционния процес – Борис Петров; Ръководителите на младежкия съюз в Перник – Васил Стоянов, Людмил Марков, Стоил Стоянов, Юри Драганов, Александър Михайлов, Иван Стоицев, Емил Антов  и др.

Всички те имат заслуги за организационното ръководство и осигуряването на широка обществена подкрепа, за финансовото обезпечаване на проектирането, строителството и обзавеждането. С всички тях е извървян дълъг път на искане, търсене, настояване, съгласуване. И резултатът е изграждането на един мечтан Дом-дворец.

Всичко започва много романтично, по детски – с една искрено и убедително споделена измислица на пернишки деца, гостували на свои близки в Добрич. Домакините ги завеждат в техния Пионерски дом, за да им покажат с какво се занимават децата им извън училище. Но нашите мили малки местни патриоти решили също да се похвалят с нещо невероятно. В надпревара и с ентусиазъм разказали, че за децата на Перник е изграден изключително красив Дворец – с приказни зали и кабинети за най-различни занимания. И … описали с подробности своите мечти и фантазии. На въпроса „Кой го построи?” отговарят: „Миньорите“. Този отговор не е случаен.

Естествено, след това идва желанието на ръководителите от Добрич да проучат как е станало всичко това и да видят чудния Дворец.

А реално тогава (1964-1965 год.) пернишкият Пионерски дом се намира в старата къща на Директора на мината (Васил Радославов) в т. н. Инженерен квартал – красиво място над парка. От двете страни на стълбите за входа има два огромни ясена. Дворът е пълен с цветя, рози, люляци.  В ската растат къпини и много различни дървета. В ляво стои голяма беседка с пейки. От двете и страни има чешми – фонтанчета.

Това са къщата  и  беседката, превърнати в детско царство.

Успоредно на улицата под Дома минава теснолинейката за миньорски влакчета. В определени часове, при свършване на смените, те излизат от близкия рудник (сега подземен музей), пълни с почернели от въглищния прах мъже. В останалото време други извозват изкопаните въглища към сепарацията и на табаните. По-късно, след угасването им,  са превърнати от бригадири в красиви паркови хълмове. Децата виждат тези мъже всеки ден, когато идват на занимания, когато преминават по високия железен мост над линията. И е съвсем естествено да възлагат надеждите си именно на тях.

Домът все още го няма, а това са част от мечтателите той да бъде открит. В този момент децата са тръгнали да поднасят цветя по случай Празника на миньорите. Сред тях е Данчето Петрова (четвъртата вдясно) – бъдещ ръководител на детската организация и радетел за създаване и развитие на Дворец на децата в Перник.

Техният Дом има вече своята 10 годишна история. Още през 1952 г. по предложение на група въодушевени ентусиазирани ръководители на детската организация „Септемврийче“ голямата стара къща е предоставена от Мината, ОНС и ГНС на децата за занимания по интереси в свободното им от училище време. Под ръководството на главния архитект на Перник Любен Константинов се прави вътрешно преустройство, пригаждане и обзавеждане за новите функции на сградата.

Арх Любен Константинов и съпругата му Слава Константинова (1979г.)

Когато всичко е готово, на 1 януари 1953 год. се открива Пионерския Дом в Перник.

Димитрина Диманска (1952г.)

Една от първите ръководителки в него Димитрина Диманска,  тогава зам. директор,  си спомня, че зимният ден на тази незабравима дата е бил прекрасен, слънчев. Снегът е покрил цялата земя наоколо. Загърнал е с бели, пухкави кожухчета храстите и дърветата в двора - блести с безбройните си кристалчета. Искрят в очакване и очите на събралите се деца. Ето част от разказа и: „Тържеството се състоя в двора на Дома. Децата – артисти, заедно със своя ръководител от Пернишкия театър, бяха на стълбището. Присъствуваха много пионери и учители от всички училища, родители. Дядо Мраз с приветствие честити на децата новия дом и им пожела много добри дела да се осъществяват в него дълги години. Директорката на Дома Любка Атанасова в слово изложи в каква посока ще се развива бъдещата му дейност.

На откриването бяха дошли представители на Околийския комитет на БКП, ОК на ДКМС, Околийския народен съвет, Отдел „Народна просвета“ – Иван Гигов, директори на училища. Интересът беше голям, радостта за новата придобивка на децата - още по-голяма.

Ръководителите на ГНС в Перник – Иван Костов и Митко Янев ги приветстват с много обич и предават един голям ключ на първия назначен директор – учителката Любка Николова Атанасова.

Ключът от входната врата на стария Дом е единствената запазена вещ от онова време.

                       

Това е първият празник за децата в открития Дом. Звънват детските гласчета в песни,  рецитират се стихове. Старата къща се изпълва с живот, с радостите и стремленията на десетки деца. В малкото салонче със сценка, по уточнен график, се провеждат все повече и повече занимания. Постепенно през годините се създават групи по спортна и художествена гимнастика, балет,  фолклорни певчески и танцови формации,  театрални и куклени състави,  детски хор, школи по акордеон и цигулка,  тенис на маса и шах.

В дясно на дългото коридорче е кабинетът на младите природолюбители – много светъл, с голям прозорец – и методическия кабинет. В дъното са педагогическата стая и дирекцията. Запазени са от старата къща красива камина и голяма баня.

На втория етаж – всъщност пак първи, но на по-високо теренно ниво, са техническите кабинети по авио, ракето и корабомоделизъм,  електро и радиотехника,  металообработване и конструиране,  геология – минно дело,  дърворезба. Има и радиостанция, фотолаборатория.

Бившата конюшня на минния директор е преустроена в библиотека и ателие. На изток от нея са клетките и ограденото с мрежа дворче на зоо къта. До всичко това се стига по каменни стъпала отвън – отзад на основното тяло на къщата.

Снимки на стария дом

В западната част на големия двор сред люляци и цветни лехи на най-високата, трета тераса на терена, има пчелин с няколко кошера. Под него по-късно е създадена метеорологична площадка с всички необходими уреди за измерване на основните показатели на времето. До подпорната стена на тази част, успоредно на сградата е засаден голям розариум.

Старият дом става приказната Дядова ръкавичка, препълнена с деца и дейности. Всички  обичат този вълшебен кът, в който се случват толкова интересни неща за децата.

Васил Стоянов и Виолета Ненчева с колеги пред входа на стария Дом.

Пионерски ръководители от 60-те години на ХХ век.

И все пак им е много тясно. В началото в него е настанена и градската музикална школа. Децата си мечтаят за нещо по-просторно и по-красиво. Затова там, в далечния град, си позволяват да пофантазират. Така те отключват инициативата за построяване на нов, голям и красив Дом за децата в Перник. 
Първата стъпка е да бъдат спечелени за идеята ръководителите на града, на младежката и детска организации. В защита на споделената мечта се борят и педагозите, и самите деца – настъпателно, мотивирано, убедително – използвайки всяка конференция и съвещание, всяко пионерско приветствие с поздравителни програми и концерти. 
Успехът е постигнат  - изграждането на нов Пионерски дом е включено в строителния план на града и в плана на Комитета за младежта и спорта.

Васил Стоянов

Годината е 1972. В този подготвителен период до директора на Дома Рахила Авиотова неотстъпно и всеотдайно е първият секретар на Окръжния комитет (ОК) на Комсомола (ДКМС) Васил Стоянов, бивш ръководител на отдел „ Наука и техника” в този Дом. Неговите позиции в Централния комитет   на младежката организация, в Комитета за младежта и спорта, връзките му с окръжните и национални ръководители и институции, огромната му любов към децата и техния дом за работа по интереси довеждат до успешното осъществяване на голямото дело.

Неговите приемници в Окръжния и Градския комитет на ДКМС продължават започнатото. Завършителният етап и откриването се осъществяват по времето, когато първи секретар на ОК на ДКМС е Юри Драганов – като дете участник в театралния състав на Дома.

Рахила Авиотова 

Юри Драганов

Осигурено е начално финансиране – 450 000 лв. от Комитета за младежта и спорта и 100 000лв. от Градския народен съвет – целево за школата по изобразително изкуство. Направено е идейно задание след обсъждане с ръководителите-специалисти. Определено е строителното петно, а  по-късно е подготвена площадката за изграждане. Възложено е изработването на архитектурните и строителни планове на Зонална проектантска организация - София.

Следва сложният и труден път при обмисляне на всички детайли, за да се постигне търсената функционалност, съобразена с вида на заниманията и изявите с децата и едновременно – бленуваната от тях красота. Проектантът арх. Таня Дивизиева и главният конструктор инж. Златка Луканова работят в пълен синхрон с педагогическото ръководство и всички специалисти по различните  творчески дисциплини. Те съблюдават техните изисквания и същевременно непрекъснато се стремят да постигнат  най-доброто, но и най-практичното. Авторите на проекта, както и сътрудниците им, влагат цялото си сърце, любов, въображение, опит и знания, за да превърнат в реалност детската мечта. След проектната готовност и съгласуването на всички планове със съответните институции – Енерго, ВиК, Противопожарна охрана, ХЕИ, строителството е възложено на Окръжната строителна организация в Перник.

Дълъг и съпроводен със значими трудности е процесът на изграждане на обекта. Строителството започва през 1974 г. с ръководител Иван Бошнаков. Скоро той напуска поради заминаване на работа в СССР. След известно прекъсване и застой за технически ръководител на строежа идва Стоян Светозаров, с помощник Кирил Стоянов. След няколко месеца Светозаров е преместен на друг обект, а помощникът му остава технически ръководител за периода 1976 до месец май 1977 г.

Васил Генадиев

След това до завършването през 1982 г. обектът е възложен на Васил Генадиев Василев от с. Пенкьовци. Той е технически ръководител по архитектурно-строителната част и ВИК. В екипа му влизат  Ангел Стойков – технически ръководител по ел. част, Борис Джаджаров – по ОВ част, Росен Миланов и Кирил Банков – технически ръководители по каменно-мраморни облицовки от СУКМО-София. Групов технически ръководител е Васил Манолов.

Поставено е началото на по-ритмична организация на  работата. Ежемесечно под ръководството на зам.-председателя на ОНС Цоне Новков се провеждат оперативки за анализ на свършеното и определяне на задачите и изискванията за следващия период. Всички тези ръководители   включват в строителството и труда на специализирани екипи от майстори и съдействието на десетки младежки бригади.

Заслужава си да бъдат отбелязани и имената, труда и високата отговорност на бригадирите на бригади, взели участие при строително-монтажните работи при изграждането на обекта: на зидарокофражистите  - Евлоги Димитров Янков от с. Гигинци и Захари Томанов Младенов от с. Докьовци;  на мазачите – Спас Бачев от гр. Перник; на мозайкаджиите – Цветан Деспотов от с. Долна Диканя, Богомил Стоилков от с. Гигинци и Герасим Господинов от Мизия; гипсаджията Милко Александров от с. Пенкьовци; дърводелецът Стефан Попов  от с. Студена; паркетчията Петко Върбанов Киков от гр. Перник; фаянсаджията Димитър Александров от с. Добри дол. ВиК инсталациите се изпълняват от бригадата на Никола Китов от гр. Рила. Отоплителната и вентилационна инсталации са поверени на бригадата на Марин Борисов Богданов от с. Лесковец. Бригадири по ел. инсталацията са   Велин Спасов от с. Шишковци и Стойне Равенски от с. Фролош. Групата на Богдан Христов от Перник изпълнява тенекеджийските работи. 

Подизпълнители от други предприятия с ръководител Топлодолски осъществяват сценичното обзавеждане. Изработката на дограмата, лампериите и обзавеждането са дело на ТПК „Освобождение”- София,  а монтирането се ръководи от бай Добри.

Каменно-монтажните работи по облицовката на сградата, вътрешните и външните настилки се осъществяват от СУКМО-София. Бригадири са Иван Иванов и Христо Петков.

Недостигът на работна ръка заради мащабното изграждане на Пернишкия промишлен комплекс води до неколкократно полузамразяване на обекта. Младежкият и детски ентусиазъм и неотстъпчивост го спасяват. Непрекъснато се организират доброволни бригади. Мъжете педагози в Дома от отделите „Наука и техника” и „Физкултура и туризъм” Милко Сотиров, Николай Николов, Асен Иванов, Данчо Данчев, ръководителят на бригадирското движение Васил Ананиев, Стоян Пейчев от физкултурния отдел на младежката организация  и др. са първи помощници на техническия ръководител за ефективно оползотворяване на труда на младежките доброволци.  

       

Целите състави на ОК и ГК на ДКМС, комсомолски групи от предприятията, Школата за предказармена подготовка ДОСО, ОСО с ръководител Наке Митрев, дружинните ръководители, родители работят ежегодно на строителната площадка – седмици и месеци наред, за да израства стена по стена, етаж след етаж Домът на децата.

Много са хората – обикновени строители и майстори, вградили уменията си в тази сграда – и бай Заре кофражиста с неговата бригада, и бай Геро, изпълнителят на мозайките, и Петко – изработил със своите помощници паркетните покрития в зали и кабинети, Ничко – монтирал със сътрудниците си отоплителната инсталация. Имената и делото им трябва да се знаят и да не се забравят. Те са дошли от малките заглъхващи селца в Трънско, Брезнишко, Радомирско и други райони, за да създадат, да изградят в големия град Дворец за децата. Нека техните потомци знаят това и се гордеят с делото им и с корените си. Нека бъдещите поколения, които прекрачват прага на тази сграда, изричат в душите си думичката „благодаря” към всички строители.

Признание заслужават дърводелска кооперация „Освобождение“ в София, ТОНЕТ, Творческият фонд на СБХ, заводите в Троян, Котел, Сливен – за мебели и тапицерия, в Сливен и Стара Загора – за осветителни тела, кариерите в Тополовград и Сандански, Комбинатът за цветни метали на гара Искър, СП „Минерали и строителни материали“-София – това са предприятия, с които е свързано изграждането и обзавеждането на Дома. Техните ръководства посрещат с внимание, уважение и отзивчивост проектанта и директора на Дома, съдействат при избора на материалите и осъществяване на поръчките.

Цялостният процес на изграждането в неговата конкретност се осъществява под непосредственото ръководство и контрол на директорите и служителите от Инвеститорска дирекция към ОНС и Окръжната строителна организация, които проявяват необходимата взискателност и безкомпромисност във всички етапи на строителството. Много от тях имат деца-участници в колективите на Дома и обектът им е присърце.

Директорите Георги Алексиев, след него инж. Спас Сотиров, специалистите Вера Христова, Васил Василев, Александър Киров, Петър Алексиев и др. от Инвеститорска дирекция,  инж. Станко Сотиров – директор, Васил Манолов и Васил Генадиев от Окръжната строителна организация, извървяват и преживяват всички трудности на този път през годините – път на труд и борба за постигане на поставената цел.

А СП „Паркове и градини“ (Озеленяване) облича цялото пространство около Дома в цветни одежди – оформени са алеи и кътове от рози, зелени площи, нови насаждения от дървета и декоративни храсти. Целият екип на това предприятие не само създава, но и поддържа тази красота с обич към децата.

 Стойността на изградения обект надминава 2 000 000 лв.

От първата копка през 1974 год. до празника на откриването са изминали цели осем години. Детските сърца са изпълнени с благодарност към всички,  съградили този Дом – Дворец и разкрили нови пътища и нови простори за развитие и творчество.

Снимки пред Дома на децата с инвеститори и строители.

Разпилените на няколко места дейности (в продължение на близо 10 години  след разрушаване на старата къща,  заниманията се провеждат в Двореца на културата, Младежкия дом, в ЖК „Христо Смирненски“) се събират в едно цяло. Новият Дворец оживява с хилядите деца, които изпълват всяко кътче от него.

В своя нов Дворец всеки детски колектив открива своето чакано през годините пространство,  своя мечтан кът за свободни занимания и изяви.

Светлата и просторна огледална зала посреща двата големи състава от възторжени малки изпълнители на класически балет и народни танци.

От двете чудесни музикални зали над парка към града политат изпълнените с вдъхновение и радост песни на детския фолклорен хор и оркестър и на хоровата школа за класическо пеене и хор „ Родна песен“.

Хор „ Родна песен“.

Народен хор и оркестър към детския ансамбъл „Граовче”

А на сцената в големия салон с 300 места вече са участниците в театралния състав и лъчезарните малки изпълнители на българското художествено слово.

Стените на изложбената зала греят с подредената богата изложба от детски творби на Школата по изобразително изкуство – графика, живопис, приложно творчество. Децата, участници в нея имат своите прекрасни ателиета.

В богатата на художествена украса зала на втория  етаж е царството на приказките и на кукления състав,  на всички най-малки мечтатели, на чавдарчетата от I до III клас.

Съставите по спортни танци и художествена гимнастика откриват своята зала непосредствено до голямото входно фоайе, чиито стени са изпълнени с великолепното керамично пано  и металопластиката на проф. Димо Заимов.

Съвременно обзаведените технически кабинети по радиоелектроника, компютърна техника и  моделизми са заети веднага от  любознателните и  сръчните, от бъдещите творци на научно-техническото развитие.

На втория етаж е уютната малка зала „България“ с националния герб и българското знаме, с дърворезбите на Гошо Ангелов. Тя е център за експедиционните и специализирани отряди от операция „Българска слава“.

В детския интернационален клуб се събират около своята кръгла маса десетките негови участници. Школата за изучаване на чужди езици също вече има постоянно учебно място.

До тях е методическият кабинет с богата библиотека.

Всеки творчески колектив има вече 25-30 годишна история на развитие, завоювано достойно име, авторитет сред обществеността на Перник, високи национални и международни отличия и награди. А Домът като цяло е удостоен два пъти с орден „Кирил и Методий“ – I степен  - през 1972 и 1982 год.

В структурата от  дейности в Дома  продължават да функционират многообразни форми в направленията:

- Познавателно- творчески занимания в отделите „Наука и техника“, „Физкултура и туризъм“, „Художествено възпитание“;

- Обществено-масова дейност;

 - Методическа работа;

Всяко от тях има своята значимост за възпитанието на децата, своя история на развитие, създавана от десетки ръководители и участници. Обхватът е различен, в зависимост от специфичните особености на всяка  познавателно-творческа дейност, от обществените задачи и изисквания към всеки отдел.

След откриване на новата сграда Домът става една от забележителностите на Перник. Той е обект за посещение от всички делегации и гости на града от други страни, на групи от други градове на България. Посрещането им става ежедневие.

В книгата за гости са записани много възторжени думи и искрени пожелания за успех и развитие в бъдеще. Много от тях отбелязват, че най-същественото в Детския център е постигнатото единение на деца и архитектура. Неговата красота е не само в архитектурно-строителните решения, в стила и художествените детайли, а в оживяването му от детските очи и сърца, от радостта, която блика при творческите занимания във всяка зала и кабинет.

При самото откриване на новата сграда членът на Политбюро на КПСС Борис Пономарьов заявява, че този Дом и тези деца са олицетворение на истинския социализъм.

Десет години по-късно, на 14 април 1992 г. посланикът на Кралство Белгия в България  Едмон Робер посещава Перник, запознава се с неговия икономически и културен живот  и казва:  „Това, за което искам да поздравя от все сърце местните власти е Домът за работа с деца, където се отдава голямо внимание  да се развиват техните таланти. Това е нещо уникално, според мен. И съм сигурен, че ако подобни центрове съществуваха в Белгия, ние бихме били много щастливи! Прекрасно е, че се полагат такива грижи за културното развитие на младото поколение!“

В същия период, на 22.04.1992 г.,   на посещение в Перник е Кристъл Флич – консултант към Съвета на Европа по опазване на човешките ресурси, културата, младежта и спорта и директор на Младежкия културен център в Берлин. Тя споделя: „В Перник можах да видя чудесни неща …И като най-добър пример ще посоча Детския център.“

Голяма група учители от Япония, гостували в Перник след откриването на новата сграда на Дома, с голям интерес, дълбоко уважение и нескривано вълнение наблюдават всички занимания на децата. Сълзи се появяват в очите им, когато на финала детският хор ги поздравява с песен на техния език.

Много висока оценка дават и  представителите на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, посетили Детския център през 1991г. Домът е един от обектите в програмата им, определен за посещение от МНП, КК и ЦК на ДКМС. След наблюдаване на заниманията и срещите с децата, на проведения разговор с ръководството на Дома, гостите изразяват впечатленията си с думите: „Всичко, което сте направили за децата е великолепно. Трябва да го съхраните на всяка цена, да го развивате и обогатявате. Не спирайте!“ Дори е отправена препоръка да се кандидатства за асоцииране към Международната организация за закрила и съхранение.

Представители на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ на посещение в Детския център през 1991г.

Това, което прави впечатление на гостите от другите страни е, че през всичките тези години на развитие, децата-участници не заплащат такси за своите занимания по интереси. Изявите им в страната и чужбина не са свързани с разходи на семействата. Всичко се поема от бюджета и извънбюджетните средства на Дома, който като цяло е грижа на българската държава. Това се отнася за Домовете в цялата страна.

Те оценяват високо и отворените взаимоотношения на Детския център с всички училища в града и окръга, с културните институции и творчески съюзи, взаимното сътрудничество, общите цели и задачи по отношение личностното развитие на децата.

Много ги впечатлява в положителен смисъл и фактът, че директорите на училищата, класните и дружинни ръководители, учителите, съдействат с желание и отговорност за насочване на талантливи деца с различни природни дадености към заниманията в Центъра, за да развиват своите заложби и творчески възможности.

Включването като ръководители и сътрудници за занимания с децата на широк кръг от интелектуалния елит на Перник, на специалисти от София в сферата на изкуството и културата, на кадри от икономическия и технически потенциал и изявени майстори в спорта и туризма е  правило, което се следва от ръководството на Дома през всичките периоди на дейността му във всички направления. Това показва определено и историята в развитието на детските творчески колективи.