Отдел "Методическа работа"

Среща на бивши специалисти  от Пионерски дом и ръководители в детската организация „Септемврийче”.

В цялата своя история на развитие Домът не е изолирана и затворена в себе си институция само за познавателно-творческа работа с определен брой деца. Неговите функции и вътрешна структура са тясно свързани най-напред с всички училища. Методически той отговаря за подготовката на възрастните ръководители в детската организация – педагозите, наричани дружинни ръководители, а също и за избраните в детските колективи пионерски ръководства.

Чрез годишни тематични програми на методическите обединения и детските школи, те се подготвят за осъществяване на разнообразна извънкласна работа с всички деца в свободното им време.

Домът участвува в методическите срещи, семинари, конференции, разговори, съвещания, провеждани от отдел „Народна просвета” с директори на училища, класни ръководители, ръководители по интереси в самите училища, лагерни съвети за ваканционните периоди.

Още при самото му създаване, педагозите от Дома провеждат т. н. клубни дни в училищата от целия Пернишки окръг с Трънски, Брезнишки, Земенски,Радомирски райони с участието на различни специалисти. Задачата им е да се активира извънкласната дейност с децата, да се обогати по форми и съдържание, да се внесат радостни преживявания чрез игри, песни, танци, състезания, експедиции сред природата и етнографските забележителности на родния край.

Организатор и координатор на тази дейност е Методическия отдел със своя Методически кабинет. В самия процес участват всички зав. отдели и методисти по специализираните направления на работа. Отделът изучава, анализира, обобщава и популяризира положителния опит във възпитателната работа с различни форми – методически обсъждания, конференции, трибуни, издаване на методически бюлетини.

В него през годините работят способни, отговорни, непрестанно търсещи усъвършенстване зав. отдели и методисти. Те обогатяват методическите форми и подходи, актуализират съдържанието на програми и планове, съобразно основните възпитателни задачи и проблеми в определен период. Обхващат всички страни на възпитателната работа – обществено, патриотично, нравствено, интернационално, физическо, трудово, възпитание. Това поставя отдела в центъра на обединяването  и взаимодействието с останалите, които имат профилирани функции.

Пионери и учители от училище „Иван Рилски” на манифестация в Перник през 1958г.

Значим принос за осъществяване на методическата работа в определена система и с ефективни резултати при подготовката на голям брой деца и ръководители имат последователно през годините 1953-1961 Димитрина Диманска, Венка Митева, Пенка Кръстева,................Топалова

(Евентуално в композиция)

Димитрина Диманска

Пенка Кръстева Стаменова

Семинар на лагер „Иванка” в Голо бърдо

Това са основоположниците на методическата работа на Дома. Още в първите години след откриването му е създадена богата библиотека с художествена и методическа литература. Популяризирането на хубавата книга, познаването на българската и чуждестранна литература за деца; изучаването на педагогическите научни постижения са едни от основните задачи. Книгата е съпътствала децата във всички организирани форми през цялата година – включително и подчертано много във ваканционните периоди, в детските лагери.

Методическият екип на Дома винаги е работил активно за популяризиране и използване в дейността на  периодичните педагогически, младежки и детски издания. Негова задача е чрез подходящо представяне и последвалия абонамент до ръководителите да достигат сп- „Народна просвета”, сп. „Смяна”, сп. „Вожатый”, а до децата – интересните за тях „Дружинка”, „Картинна галерия”, „Космос”, вестник „Септемврийче”.

В цялостното осъществяване и развитие на методическите функции през годините се открояват имената на: 

Дора Ангелова

Дора Ангелова  - освен разработване на методиката и общата организация на клубните дни, провежда интересни методически занимания с ръководителите на детската организация, срещи с ерудирани, интересни личности - видни педагози, журналисти, хора на литературата и изкуствата, спортисти. Всичко това е с цел обогатяване на общата им култура, създаване на широк кръг от приятели на децата. Тя ръководи и първия детски журналистически клуб за издаване на в-к “Пионерски устрем”, който отразява през погледа на самите деца живота както в Дома, така и в училищата. Това са странички от един брой на вестничето „Пионерски устрем”:

 

Людмила Шишкова

Людмила Шишкова работи в Дома от 1968 до  1988 г. Завършила институт за подготовка на културно-масови кадри и педагогическа школа, тя внася голяма жизненост, емоционалност и многообразие в заниманията. Сплотява екипа на дружинните ръководители в един силен, задружен, действащ педагогически организъм, с ясни цели и винаги повишен тонус за конкретна работа. Създава атмосфера на сътрудничество, устременост, съчетани с изисквания за отговорност и резултатност. С умение води подготовката на ръководствата на детските колективи, като използва игрови, състезателни подходи.

В известен период тя се реализира и като директор на Междусъюзния профсъюзен дом.

 

Людмила Шишкова с деца от окръжния пионерски щаб

Елена Димитрова 

Елена Димитрова  е педагог по образование. Работи в Дома от 1968 до 1973 г. Тя издига на по-високо ниво научно-изследователския подход в методическата работа. Подлага на по-добър анализ реалните резултати от възпитателната работа в техните колективни и личностни измерения. На базата на проучванията, мотивирано насочва съдържанието и формите на методическата работа на Дома. Организационно води детското литературно-творческо студио и клуб „Млад дописник”. Ангажира поети за консултанти и приятели на децата, които имат стремежи и възможности в тази насока.

В своето бъдещо развитие тя се реализира като преподавател в педагогически колеж  „Св. Иван Рилски” в гр. Дупница, Техническия университет и Югозападния университет в Благоевград. Достига високата степен доцент, доктор по педагогика.

Елена Димитрова с Клуб „Млад Дописник” към Дома след среща с писателя Николай Мизийски. (Момичето на втория ред от края вдясно е Румяна Борисова Христова –бъдещия журналист и редактор на настоящата книга.)

Атанас Янчев (с карираната риза вляво) с колеги, сред които са Милко Сотиров и  Любка Иванова. 

Атанас Янчев идва  в Дома  сякаш за да се отговори на голямата потребност от мъже-педогози и на специфичните особености и изисквания на една значима част от децата  - момчетата. Завършил педагогика, с широка и разностранна култура, той внася нови елементи в съдържанието на работата на базата на постиженията в съвременната педагогическа наука.

След време е главен специалист в ОЦХС-Перник, а по-късно в РЦХС – София. От новите си позиции продължава да оказва съдействие за развитие на художествено-творческите дейности в Дома.

Румяна Христова

Румяна Борисова Христова е завеждащ методическия кабинет с отлична подготовка, с педагогическа и разностранна култура. Тя прилага по-действени, по-комуникативни подходи при подготовката на децата. Непринуденото и провокативно общуване с тях предизвиква мисленето и активната им позиция. Прилага по-голяма атрактивност в организираните форми. Въвежда нови клубни структури, в отговор на съвременните явления в културния живот и конкретно в музиката. Осъществява сътрудничество в детските редакции на БНТ и БНР и така много пернишки деца участват в телевизионни и радио предавания.

За определено време работи като зам. директор на Националния детски комплекс в Ковачевци. След това започва журналистическа дейност, но винаги остава с позитивно и действено отношение към работата с децата.

Румяна Христова (втората вляво) е един от организаторите на среща с Валери Петров.

Венка Алексиева

Венка Алексиева  работи в Дома от 1981 до 1984 г. Тя идва  с премислена  и изживяна педагогическа практика от училището в с. Гълъбник.  Това и помага да постигне по-голяма адекватност на методическата работа към потребностите на възпитателната дейност в детските колективи,  да осъществява по-успешно единението на работата на класните ръководители и ръководителите на детската организация,  да се насочат по-резултатно взаимоотношенията на Дома с децата от по-малките селищни единици.

Успешното справяне с работата в методическия отдел на Дома я издигна по-късно до инспектор по възпитателната работа в отдел “Просвета”. Реално погледнато Домът  дава подготовка и старт на много кадри за други ръководни институции в окръга.

Ангелина Танчева

Ангелина Танчева със своето педагогическо образование и опит в основно училище, като методист в Дома ръководи работата с най-малките ученици – чавдарчетата от първи и втори клас. Разнообразните дейности и празниците за тази възрастова група се отличават със своята приказност, емоционалност, образност и формата на игра.  С подходящи методи децата се въвеждат в правилата и изискванията на училищния живот и детската общност. Танчева възстановява и използва възможностите на детския куклен театър като най-близък до игровите подходи. Ангажираните от нея актьори са най-добрите нейни сътрудници. Нейна е идеята за създаване на детска забавачка в Дома. Целта е по-ранно откриване и развитие на детските творчески заложби и при желание последващо включване в творческите формации на Дома за системни занимания и изяви. Направена е детайлна разработка на структурата и съдържанието на заниманията в забавачката, мотивирано е защитена пред всички образователно-възпитателни органи и е реализирана с обхват на деца в четири групи. Различното и новото в нея е по-широкото прилагане на възможностите на всички видове изкуства – музика, балет, фолклор, изобразително изкуство, както и на технически и спортни занимания с използване на съответните специалисти-професионалисти от Дома. Направени са и първите стъпки за изучаване в подходяща форма на чужд език, конкретно английски. Система за това разработва Здравка Златанова, която е един чудесен ръководител. Всяка от групите има свой педагог-ръководител, който ежедневно осъществява предучилищната подготовка по приетите програми. В забавачката работят педагозите Елена Тасева, Елена Корчева, Дора, Павлова, Рената Христова, Дора Захариева.  

Това са подготвени и опитни кадри, които  с желание приемат идеята и успешно осъществяват приетата програма, която през годините от 1990 г. до настоящия момент непрекъснато се обогатява и развива.

В композиция

Заниманията и дейностите в Пионерския дом са привлекателни и за най-малките ученици. 

Експериментът е проведен в единодействие на Детския център с Целодневна детска градина № 2 и под патронажа на началника на отдел „Народна просвета” Люба Божкова и прякото съдействие на специалиста-инспектор за детските градини Христина Стоева.

Цялостното развитие се наблюдава и анализира от психолога на Дома Райка Никифорова.

В следващите години Ангелина Танчева става директор на Дома, който вече е Обединен детски комплекс.

В по-късния период  след 1990 г. в методическата работа на Дома се включва Емилия Иванова.

Дружинни ръководители пред паметника на Георги Димитров в центъра на Перник.

С Методическия отдел най-пряко са свързани дружинните ръководители. Те са посредниците между Дома , в цялостната му гама от разнообразни дейности и училищата. Със своята педагогическа, организационна и методическа подготовка те са хората, които превръщат в реални дела многообразието от идеи за организация на свободното време на децата и за свързване на детската организация с учебно-възпитателните задачи на училището и обществения живот в различните периоди.

Голям е съставът  на всеотдайните ръководители, посветили  изцяло своите труд, време, чувства  на работа с децата  в продължение на много години. Димитрина Диманска, Мария Живкова, Наталия Богданова,  Олга Чорбаджийска, Катя Лазарова, Снежана Въжарова, Цветана Железарска, Теменужка Ячева, Сийка Данчева, Илка Кьосева, Венета Пейчева и Венета Стефанова, Вера Крумова, Райна Тамакярска.

Деца от Перник на Републикански пионерски сбор в София.

Песен по време на сбор на пионерския отряд.

Пионерският актив от село Мещица на театър в Перник с дружинния ръководител Мила Максимова и учителката Стефка Симова, по-късно също работила като дружинен ръководител.

Деца поднасят цветя на паметника на Георги Димитров в центъра на Перник.

Те осъзнават значимостта на Дома за творческото развитие на децата,за емоционалното им, естетическото, трудовото и нравственото възпитание. Оценяват и важността на физическото им укрепване чрез участие в организираните масови детски игри и състезания, спортни и туристически дейности. Някои от тях са едни от първите инициатори за неговото създаване и развитие. Върху основата на техния опит се осъществява по-нататъшната дейност.

 С годините от техните възпитаници израства ново поколение ръководители на детските пионерски колективи в училищата с разширена и обогатена педагогическа и организационно-методическа подготовка. Инициативни и оперативни в работата си са Йорданка Недева, Пенка Златкова, Бистра Найденова, Магда Миланова, Магдалена Тасева, Лили  Седевчева, Здравка Тодорова, Здравка Миланова, Цеца Дикова, Маргарита, Анка, Нора и др. Те са в големите училища на град Перник със завишени изисквания, с високи критерии при обществената оценка за работата им.

Деца и ръководители на лагер в трънското село Филиповци.

Снимка за спомен на дружинни ръководители след пионерски сбор в трънското село Слишовци.

Сн.

Пионерски отряд е имал сбор в Пионерския дом в Перник.

В другите селища на окръга със свой облик в работата с децата, с въображение и близост до традицията – трудова, етнографска, фолклорна, обществено историческа, се налагат Райна Борисова в Брезник, Славка Илиева в .... , Олга в Драгичево, Сирма Янева в Извор, Веска  ... в Трън, Василка Рангелова в Радомир, Мила и Стефка в село Мещица, Свежа и Ели в град Батановци, Иванка Варадинова в Дивотино, .... в Кладница.

Заедно с утвърдените в работата навлизат и напредват и по-млади кадри, близки до детското възприемане и мислене, до детската емоционалност и въображение. Цонка, Елисавета Ваклинова, Мариана Новева, Нели Костова, Виолета... Те са приятелите, с които може да се сподели, да се обсъди нещо, което ги вълнува, да се потърси общо решение в детските спорове и се намери път за постигане на стремежите им.

Голям е и екипът от нещатни дружинни ръководители. Това са учители, с които Домът поддържа системни организационно-методически връзки. Много от тях извършват голяма, богата по форми и съдържание дейност и  достойно се равняват по успехи със своите щатни колеги. Броят им е много голям, но сред тези с по-дълъг стаж,  постигнати успехи и завоювани отличия са Мария Гърбева от с. Дрен, Сашка от с. Върба,  от Бела вода и др.

Дружинните ръководители са навсякъде  - и на игрите „Бързи, смели, сръчни”, и в трудовите акции. Те преживяват спортните състезания и туристическите походи, вълнуват се на прегледите за художествена самодейност, на техническите конкурси и изложби. Те обсъждат с децата живота в детските колективи на пионерски сборове.Те са и педагози, и психолози в регулиране на взаимоотношенията. Заедно с класните ръководители чрез специфичните за детската организация подходи се стремят всяко дете да открие и изгради себе си в детската общност, съобразно възможностите, желанията и мечтите, които има.

Едни от първите пионери в Радомир се срещат с ръководителката им Лора Любенова.

Дружинните ръководители Славка Илиева, Величка Иванова, Цветанка Боянова и Маргарита Славчева с децата след пионерско приветствие на обществено-политическо събитие.

Дружинният съвет на дружина „Велчо Спасов” в Радомир подготвя отчетно-изборен сбор.

Лора Любенова - създател на пионерската организация в Радомир и първи пионерски ръководител, Мария Кошарска – една от първите пионери в Радомир и дългогодишният пионерски деятел Василка Котева на среща по повод кръгла годишнина на организацията. 

Среща на деца от дружина „Велчо Спасов” в Радомир с участнички в Отечествената война.

(Снимките са предоставени от Маргарита Славчева.)

Когато се откриват пионерски домове и в други по-големи селища на окръга като Радомир, Брезник, Земен, някои от най-опитните и изявени дружинни ръководители в тези райони са ангажирани в новите структури за извънучилищна дейност. Те развиват многообразие от интересни занимания с децата, съответстващи на характерните исторически, етнографски, икономически и културни особености на съответния район.

В Пионерския дом в Радомир работят Василка Котева и Маргарита Славчева, а по-късно  - Цветанка Боянова  и Илинка Райчева, Величка Иванова, Сашка ..

От комсомолската организация към работата с децата се насочват Райна Божилова в Радомир и Василка Михайлова в Земен.

Всички те създават нова атмосфера в живота на децата, нови интересни дейности и възможности за нови творчески занимания  и изяви.

Всяко лято детските летни команди организират свой панаир.

В Центъра за работа с деца в Радомир се създава първото в България детско рибарско училище.

Великденски празник в детския комплекс в Радомир

Катя Анастасова е ръководителят, подготвил децата от Радомир за обичая лазаруване. 

Деца от детския комплекс в Радомир подготвят ден на фолклора и канят на  среща народната певица Калинка Сгурова и нейни колеги.

Пионерският дом в Радомир има балетен състав и на заключителния си спектакъл децата се снимат  с любимия си ръководител Димчо.

Постановка по „Снежанка” на балетния състав в Пионерския дом в Радомир.

Работата на Методическия кабинет към Окръжния пионерски дом в Перник в периода април 1969 г. – декември 1973 г.

През 1969г. Методическият кабинет се помещаваше в една сравнително малка стая с библиотечни рафтове, пълни с книги – предимно художествена литература и по-малко педагогическа. Негов ръководител тогава е Елена  Стоилова Димитрова. По това време Методическият кабинет е основен участник и организатор в обучението  на пионерския актив в Пернишки окръг, във възпитателно-образователната квалификация на дружинните ръководители, в подготовката на средношколците - отрядни ръководители  за участие в живота на пионерските отряди, в организирането и провеждането на тематични срещи с учителските колективи и по-специално с класните ръководители.

През 1971 г. Методическят кабинет организира и проведе първите в страната Окръжни педагогически четения само за и с участието на дружинни ръководители. За научен ръководител на четенията е поканен един от най-големите български педагози проф. Марин Андреев. Целта на четенията е да се опише и популяризира положителният опит на дружинните ръководители във възпитателно-образователната дейност в училище чрез формите на работа в пионерската организация. Темите на докладите бяха разнообразни и обхващаха въпроси, отнасящи се до всички страни на възпитанието на младото поколение у нас по онова време. Доклади прочетоха 11 дружинни ръководители от 14 избрани за участие. „Мотивиране на умствената активност на децата чрез извънкласната дейност” е темата на  дружинен ръководител от VІІ училище, „Форми на патриотично възпитание на децата” разглеждат Мария Живкова от училището в кв. „Църква”, Венета Пейчева от ХІ училище и Станка от училището в Ярджиловци. „Ролята на празниците за интернационално възпитание” и „Децата си подават ръце за дружба и мир” са докладите на Маргарита и Василка Котева от пионерския дом в Радомир. Дружинният ръководител от VІ училище в Перник Олга Чорбаджийска разгледа „ Работа на дружинния ръководител с пионерския актив”. Катя и Теменужка от І училище се спряха на „Основни форми на художествено възпитание в училище и мястото на пионерския ръководител”. Някои от докладите имаха сходни теми, затова изброените са по-малко от 11.

Интересна програма за квалификация на пионерските ръководители от Пернишки окръг имаше Методическият отдел през 1972/1973 г. Обучението се провеждаше през един или два дни в месеца. Методическият кабинет канеше като лектори по актуални проблеми на възпитателно-образователния процес в училище и на извънкласната и извънучилищна дейност  както специалисти от Дома, така и външни. Сред тях са проф. Павел Драганов и проф. Людмил Станоев от СУ „Св. Климент Охридски”, Петър Василев от партийната школа в Горна баня по въпроса за формиране на ръководни умения, Мария Станоева от Двореца на пионерите в София.  По теми, свързани с международното положение се канеха водещи журналисти от Българската национална телевизия като Николай Конакчиев, Емил Василев и др. Програмата за квалификация на дружинните ръководители обикновено предвиждаше в рамките на един час и концерт  на изявени български цигулари или пианисти. Двудневното обучение завършваше със слушане на класическа музика. Резултатите от обучението бяха очевидни. Разнообразната по форма и съдържание програма за обучение даваше не само познания и популяризиране на водещ педагогически опит, но и мотивираше кадрите да го използват в своята практика.

В продължение на година и половина в периода 1971-1972 г. към Медодическия кабинет дейност развиваше и клуб „Млад дописник”. В клуба имаше представители на всички градски училища в Перник. Те бяха предложени от дружинните ръководители, като се искаше да отговарят на няколко показателя: желание за участие в клуба; наличие на интерес към литературата и поезията за деца и юноши; активно участие в живота на пионерската организация.

Целта на клуба беше децата от всички училища в Перник да споделят и описват събития, случили се в живота на тяхната пионерска дружина. През пролетта на 1971 година имахме среща с писателя Николай Мизийски. Той е работил дълги години като говорител в радиовъзел в родния си град Плевен. По време на разговора ни даде ценни съвети за разбиране на целта в словесното изложение в дописката. Николай Мизийски пише проза и поезия за деца и възрастни. Неговите повести „Аз на Марс” и „Жълтото домина” са преведени на много чужди езици. За първата повест той получава специална награда от Съюза на българските писатели(1967 г.), а по втората Естонската телевизия заснема филм (1969 г.). Защо срещата ни с него остана паметна в живота на клуба? Ние бяхме завладени от вълшебното му слово и от обаянието му като човек. Всички деца – участници в клуба, бяха много любознателни. Към две от тях изпитвах особен респект. Те впечатляваха със своята словесна дарба, дисциплина, отговорност и интерес. Щастлива съм, че след много години животът отново ме срещна с тях. 

На запазена от тази среща снимка Румяна Борисова е втората от последния ред отляво надясно и сега е известен журналист в „Градски вестник” в град Перник, а  Николай Цонев (първият на първия ред отляво надясно) беше военен министър по Време на Тройната коалиция, оглавявана от Сергей Станишев. Не мога да скрия, че съм щастлива за това, че тези млади хора са част от ръководения от мене клуб. Снимките от тази среща пък са правени от децата от кръжока по фотография към Пионерския дом с ръководител Костадин Михов. В средата на снимката е писателят и поет Николай Мизийски.  Третата отляво на последния ред е ръководителката на клуб „Млад дописник” и отговарящ за работата на методическия кабинет Елена Стоилова Димитрова, в последствие доцент в Педагогическия колеж в град Дупница, а през последните две години и доцент в Югозападния университет в Благоевград. Първата отдясно е Виолета Ненчева, която по това време е ръководител на отдел за естетическо възпитание в Дома, а по-късно работи в Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София.

По това време в работата на това от методичните звена в Дома имаше колективна отговорност и екипност. Подобно взаимодействие между колегите съществуваше във всички отдели на Дома. Работехме като екип, начело на който стоеше Рахила Авиотова. Обичахме се, радвахме се и празнувахме заедно, въпреки преживяването на редица професионални трудности, а понякога и неудачи. В периоди на понижена професионална активност директорът на дома Рахила Авиотова беше винаги готова с нови и оригинални идеи. Тя познаваше работата в Дома много добре като цяло, както и всеки един от нас. Спомням си нещо много лично. В дни на професионално зацикляне Рахила Ариотова сякаш между другото ме срещаше, казваше, че иска да ме види и отивахме в нейния кабинет. Разговаряхме дълго. Първо разказвах с какво се занимавам или не се занимавам в момента. После тя споделяше възможни идеи за моята работа и разказваше своите виждания за тяхната реализация. Накрая, отново забързана, тя продължаваше със своите служебни ангажименти.  След тези разговори бях силно мотивирана, мисълта ми започваше да работи активно, размишлявах и си представях какво бих могла да направя още, съотнасях  личните си възможности с реалните условия на работата. Представях си, чертаех планове, виждах кого бих могла да привлека за участие, провеждах срещи и разговори с тези хора. След това нямах търпение да видя отново Рахила. Споделях вижданията си, а тя ме коригираше или даваше своето съгласие. В края на нашия разговор виждах нейната усмивка, което означаваше, че тя е дала одобрение за реализация на вече моята идея. Веднага, силно мотивирана, се захващах за работа. Това бяха едни от моите моменти на най-голяма професионална радост и удовлетворение през времето на работата ми в Пионерския дом за период от близо пет години. Все пак, преживях това творческо вдъхновение, благодарение на нея – неуморимата моя ръководителка и приятелка Рахила Авиотова.

Елена Димитрова

Снимка

6-19-1

Пътуващ семинар в Рилския манастир – 1972 г. Клекнали: Венета Пейчева, ..., Димитрина Диманска, Огнян Въжаров, Василка Симова; І ред: Виолета Ненчева, ..., Олга Чорбаджийска, Цветанка ..., Катя, Богдана Григорова, Сийка Данчева, Данчо Данчев, Станка Драгомирова, Цветанка Железарска; ІІ ред: Бистра , Асен Иванов, Здравка, Магдалена Миланова,  Цветан Любомиров, Цветанка Гоцева, ..., Мария Живкова. 

6-19-2

Пред старата сграда на Пионерския дом – 1971 г. Посрещане на делегация от гр. Прушков – Полша. Отляво  надясно: Цветан Любомиров- отг. Секретар на ОС на ДПО „Септемврийче”, Рахила Авиотова – директор на Окръжния пионерски дом, водачът на полската делегация, Богиня Михайлова – директор на станцията на младите агробиолози, Катя – касиер-счетоводител на Пионерския дом, Виолета Ненчева – зав.-отдел в Пионерския дом, Павлина Танева – секретар на ОК на ДКМС, Стоян Чифлички – художник в ролята на преводач;