Хор „Родна песен”

Животът в този Дом е започнал с песен – с детската песен  на радостта. И от създаването му до днес остава неин храм. Неповторима е атмосферата от светли чувства и мисли, божествено настроение,  обгърнало  зрителите, които гледат и слушат пеещите деца. Музиката извисява душите им и стремежа към съвършенство, поражда у тях вътрешна потребност да носят радост и обич на хората.

Процесът на работа за развитие на музикално-певческите заложби и изграждане на музикална култура, изисква упорита последователност и всеотдайност, съчетани с топлина и обич към децата, за да се отворят душите и сърцата им към обаятелното въздействие на това изкуство. Нота след нота, музикална фраза след фраза, всичко изработено до детайл така, че да зазвучи цялостната мелодия – хармонично, емоционално, завладяващо, както за малките изпълнители, така и за публиката.

„Родна песен” е избраното име на детския хоров колектив, събрал музикалните таланти от всички училища в Перник.   Децата, участници в хора се учат, развиват и израстват с песните на големите български композитори и творчеството на световните класици на музиката, Те представят с национална гордост и отговорност постиженията на българската хорова и певческа школа.

Веднага след откриването на Дома започва сформирането на първите детски вокални групи и хорови обединения. В периода 1953-1962 г.  сред  първите техни ръководители е Нели Рашкова. Тя е ентусиазирана млада учителка, която поставя началото   на създаването на хора с голямо вдъхновение и устрем за работа.

От  протоколите на Пионерския дом в Държавен архив-Перник, прави впечатление, че създаването на детско-юношески  представителен за града хор е една от неговите основни задачи още в самото начало на функционирането му през 1953-54 г. Инспекторите от отдел „Просвета”  Иван Гигов, Мария Чешмеджиева и др. контролират, изискват и най-активно съдействат в осигуряване подкрепа от училищата за откриване на музикални таланти и насочването им към този колектив. Дори се заплащат пътните разходи на деца от с. Батановци с изявени гласови и музикални данни, за да посещават редовно репетициите. 

По-късно едно от тези деца – Борис Ничев, заедно с Людмила Чешмеджиева, завършват Музикалната академия, стават солисти, изявени певци и актьори в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в София, а Елена Балджиева става солист в Пловдивската опера. Друго от тези тогавашни деца-хористи  е Цветана Костова, възпитаничка на Нели Рашкова. Тя дирижира хора на своето училище в зала „България”  в  София на музикален фестивал на училищни хорове и получава като награда специално отличие. Това събитие е посрещнато с голяма радост и възторг от съучениците й в гимназията.

Нели Рашкова с хора на ІІ гимназия „Христо Ботев” в Перник. Тя е ръководител и на хора в Пионерския дом.

Това дело е продължено с всеотдайност от Борис Миланов. Той търси детските музикални таланти и ги насочва в развитието им, съобразно характерните особености на гласа – за народно или школувано пеене.

Снимка 2.1-3

Борис Миланов

Първи стъпки – като долетели лястовички през пролетта! Изпълненията на малките певци радват хората със своята искреност. От тях блика жизнерадостта на детството. Концертните програми се посрещат като събитие от деца и възрастни. Полетелите първи ята от малките пойни птици ще поведат след себе си нови и нови хористи. Децата на работническия Перник искат, могат и трябва да пеят. Но пред тях винаги е нужно да стои водачът, който знае пътя и познава силата на песента. Неговите ръце са крилете, които определят посоката, а очите, усмивката, изразът на лицето извличат от тях силата на чувствата.

Евгения Папанчева

През 1963 г. вдъхновеният и талантлив диригент Евгения Папанчева поставя основите на голяма детска хорова формация. Това е една устремена личност, безмерно взискателна към себе си и към децата, като музикант и педагог, едновременно с това  е изключително внимателна, изпълнена с обич към всяко дете от своя певчески колектив. „Тя просто излъчваше любов и топлина. За нас беше като майка. Освен да обичаме музиката, ни научи на толкова жизнено важни неща”, споделят по-късно вече порасналите хористи.

Евгения Папанчева дава големия старт и определя  темпото на едно възходящото развитие със стремеж за достигане на високи върхове в детското музикално-певческо изкуство в Перник. Подчинява работата си на  строгия принцип – никакво излизане на подиума пред публика, ако не са готови, ако го няма търсеното ниво и сила на въздействие.

В своето дело тя успява да включи голям кръг от сътрудници и съмишленици – учителите по пеене от училищата, обединени по това време в хор на учителите и цялото свое семейство от музиканти – Андрей Папанчев, инспектор по музика и главен патрон на хора, четирите си деца  Георги, Елена, Фори и Марио, също музиканти. Самата тя , винаги стегната, трептяща като музикална струна, елегантна и енергична, излъчва респект и предизвиква уважение. На нея за всичко може да се вярва и децата усещат това и я следват.

Семейство Папанчеви

До диригента като корепетитор неизменно е великолепната и изискана пианистка Цвета Аврамова. В определени напрегнати периоди сътрудничи и съвсем младата Елена Папанчева.

В културния и музикален живот на Перник  детският хор „Родна песен” (Папанчева е негов кръстник) заема определено място със самостоятелни концерти и участие в празнични програми. Поставя се началото на първите международни изяви. В гр. Ниш  децата пеят в концертна зала и на огромен стадион с многобройна публика, която ги аплодира сърдечно. Следва концертно турне в Полша. Хорът завоюва и първото си национално отличие – званието „Лауреат” и сребърен медал от  републикански фестивал.

Зоя Видас

През учебната 1976/77 г. пред детския хор застава нов диригент – Зоя Самуил Видас. Младост, искрящ талант, устременост и дръзновение, това е тя - чист планински бързей, който не признава никакви прегради, непристъпни скали и подводни камъни. Стремежът й е да се  разшири обхвата на деца с музикално-певчески заложби от по-ранна възраст. Създава школна система на работа – от най-малките в т. н. подготвителни групи, през стажантските състави, за да се стигне до голямата концертна формация. Всички степени имат своя програма за подготовка и развитие, свой учебен и изпълнителски репертоар, свои възможности за изява на постигнатото.

Музикално-певческата школа и детският хор включват ежегодно в познавателно-изпълнителски занимания около 200 деца. Разширява се и екипът от музиканти, с които трябва да се постигне замисълът. Най-малките и стажантите се подготвят от великолепните музиканти и педагози  Пламен Георгиев, Нели Божидарова, Ирена Коларова, Симона Генкова,  Емилия Георгиева, Тамара Маврова и др.

Чудесни като музиканти-пианисти, предани, емоционално ангажирани при всички ситуации са корепетиторите Цвета Аврамова, Весела Аврамова, Боряна Георгиева, Румяна Христова.

Това са все ентусиазирани млади хора с общи стремежи, с близки концепции за музикално-творческите занимания с децата за възпитаване на любов към музиката на първо място и съхраняване на свободното, непринудено и въодушевено музициране.

Зоя Видас е великолепен организатор. Своето творческо вдъхновение, полета на своя устрем да създава и да усъвършенства  тя предава както на сътрудниците си – помощник-диригенти и корепетитори, така и на децата. Тя разпалва огъня на своята любов към музиката и певческото изкуство във всички, които я заобикалят – и деца и ръководители. И това чувство, не подвластно на времето, остава да живее завинаги като една голяма любов към музикалното изкуство, обединило деца и възрастни.

Зоя Видас с хор „Родна песен”

До младата диригентка застават с авторитета и името си академик Христо Недялков - художествен ръководител на детския хор към БНР, чиято възпитаничка е и Зоя Видас и изтъкнатият диригент на хор „Георги Кирков” проф. Самуил Видас. Привлечени са известни български композитори, които създават чудесни песни специално за пернишкия детски хор, между които  са проф. Георги Димитров, Петър Ступел, Тодор Попов, Александър Текелиев, Бенцион Елиезер, Филип Павлов, Иван Спасов, Николай Стойков.

Хор „Родна песен”

Ръководството на Перник, отделите  „Просвета” и  „Култура” към ОНС, директорите на училищата и учителите застават зад идеята и съдействат да се обединят в представителна хорова формация децата с изявени певчески и музикални данни. Създават се необходимите условия за ползотворна учебно-творческа дейност.

Процесът на работа е почти непрекъснат през учебната година и през ваканциите. Осъществява се съчетание на отдиха с музикални занимания в лагери сред природата, за да се поддържа, съхрани и развие постигнатото. Обогатява се и  материалната база. В новопостроения Дом хорът разполага със своя репетиционна зала. Купени са нови пиана, роял.  Изработват се практикабли. Шият се нови костюми. Всичко това позволява обогатяване и разширяване на дейността.

По случай откриването на новия Пионерски дом и юбилей на певческия колектив е направено голямо и много скъпо за него дарение - купен е роял, марка “Блютнер”, който е поставен на сцената. Това дава възможност за богати по музикално съдържание изяви – самостоятелни и съвместни с камерно-симфоничния оркестър „Орфей”, под диригентството на Райчо Христов; гостувания на национални и световно известни български музиканти като Минчо Минчев

Концертните изяви на хора заемат все по-голямо място в музикалния живот на Перник. Те са адресирани и към детската публика, и към гражданството. Безспорно най-сърдечно ги приемат техните родители, близки, учители, приятели. Залите, където стават тези събития, винаги са препълнени. Песните на хора обогатяват емоционално атмосферата на празничните дни и дати, на които са посветени. Постепенно се създават традиции с участието на хор “Родна песен” в музикалния календар на града .

Освен самостоятелните концерти, хорът се обединява и с други музикални формации, с останалите художествени колективи на Дома, в общи спектакли и празници.  Публиката приема с удоволствие  и съвместните изпълнения с гостуващи детски хорови колективи от други градове на страната.

Хорът се представя достойно и в националните прегледи на певческото хорово  изкуство: 

1979 г. -  участва в ученическите хорови празници;

1980 г. - в Панорама на българското хорово изпълнителско изкуство;

1982 г. - в Нова българска музика, Майски хоров фестивал „Проф. Георги Димитров”;

Хор „Родна песен”  участва в VІ републикански фестивал на художествената самодейност – 1984г. 

Хор „Родна песен” е носител на златни медали от представянето си на Републиканските фестивали. Издава две грамофонни плочи. Прави записи в Българското национално радио. Перник се радва на възходящата градация в неговото развитие и осигурява възможности за участие в международни фестивали и конкурси. Календарът на тези изяви включва:

1980 г. – Международен фестивал в Оломоуц, Чехословакия, с отлично представяне;

1982 г. – Международен конкурс за детски хорове в гр. Прато, Италия. Спечелва трета награда при изключително трудна надпревара с над 39 хорови колективи от много страни. Репертоарът е сложен, изисква висока степен на техническа овладяване, вокална култура, вярно музикално-сценично превъплъщение на творби от различни стилове и епохи.

Участие на хор „Родна песен” в конкурс в гр. Прато, Италия -1982г.

1983 г.  – Летен Парижки фестивал. Концерт във великолепната парижка катедрала „Сан Луи” с директно излъчване от Радио Франс Мюзик. Оценката е изразена с думите: „Че в България хоровото изкуство е на много голяма висота, го знаем отдавна, знае го цял свят. Снощи имахме щастливата възможност още веднъж да се уверим в това, слушайки славейчетата от хор „Родна песен”. Те бяха чудесни.”

1985 г. – Четвърти фестивал на детски хорове в Братислава. Пернишкият детски хор получава най-високата награда  „Златен лавров венец”, а Зоя Видас е удостоена с високата награда за най-добра диригентска изява.

1987 г. – участие в конкурс за детски хорове в гр. Нант, Франция. Колективът е постигнал забележителна хорова култура и високо артистично майсторство. С вдъхновеното си музициране печели любовта и уважението на публиката. Журито присъжда две много ценни и скъпи награди – Третата голяма награда и Наградата за най-добро изпълнение на задължителната песен от шведския композитор Жан Карлстед.

1989 г. – хорът пее в Москва, където печели нови приятели и почитатели.

Зоя Видас

След няколко месеца гостува в гр. Манхайм, Германия, където изнася няколко концерта и прави своя първи телевизионен филм.

1992 г. – хор „Родна песен” е специално поканен да участва в първия по рода си фестивал на регилиозна музика в гр. Ченстохова, Полша. Високо оценена е подбраната художествена програма с ортодоксални песнопения и класически хорови творби, както и умението на хора и диригентът Тамара Маврова (заместила за един сезон Зоя Видас) да навлязат в стила и верния емоционален изказ на изпълняваната музика.

1992 г. – самостоятелен концерт на хора в рамките на хоровия фестивал „Лайош Бардош” в Будапеща.

През 1994 г. вече под диригентството на Добрина Аладжова, хорът взема участие във ІІ Международен хоров фестивал в гр. Неерпелт, Белгия и завоюва сребърен медал.

Хор „Родна песен” през 1995г.

През 1995 г. на Международния хоров фестивал в гр. Хале, Германия, изпълнението му е оценено като високо професионално. Наградата е златен медал.

 

Хор „Родна песен” през годините.

От 1998 г. до 2009 г. диригент на хора е Бойка Огнянова – възпитаничка на този колектив, завършила Музикалната академия в Пловдив. Продължават успехите на международните сцени:

Бойка Огнянова (в средата)

Хор „Родна песен” с диригент Бойка Огнянова в Русия през 1998г.

Хор „Родна песен” става лауреат на ІІ Международен хоров конкурс в гр. Балашиха, Московска област. Получава Гранд При и златно отличие за най-добро изпълнение на духовен кантат от 18 век.

През 1999 г. – на V Международен хоров конкурс за религиозна музика в гр. Превеза, Гърция нашите млади певци са отличени със сребърен медал.

През 2001 г. хорът е поканен да участва пак в Международен хоров фестивал в гр. Хале. Международното жури му присъжда специална награда за най-добър репертоар и за изпълнение на фолклорна обработка.

В годините 2002 – 2005 хорът отново участва в Международния конкурс в гр. Балашиха с потвърждаване на високото му хорово изпълнителско майсторство.

И навсякъде – и у нас, и в другите страни, публиката бива завладяна от свежото, неподправено, вълнуващо с детската си искреност изпълнение и едновременно с това удивляващо е професионалното изкуство на певците от хор „Родна песен”.

Димитър Костанцалиев

Димитър Костанцалиев е диригент на хора от 2011 г. Със своята артистичност и голям талант на музикален педагог, той е новата диригентска сила, която повежда развитието на детско-юношеското-хорово пеене в ОДК-Перник.

Хоровата формация към ОДК-Перник вече с диригентът Димитър Костанцалиев.

Трябва да се отбележи с признателност голямата заслуга на настоящата дългогодишна корепетиторка на хора, пианистката Румяна Христова. Години наред тя е не само най-близък сътрудник на диригентите, но и стожер, който в някои периоди на вакуум, поддържа делото, на което посветиха труда си толкова много таланти.

Снимка 2.1-12

Корепетиторът Румяна Христова

Уважение заслужава и всеотдайния труд на Анка Георгиева – учител-методист и педагог-организатор на хоровия колектив. За един дълъг период, като сътрудник на Зоя Видас, тя осъществява връзката с училищата, с родителите, с обществените и културни институции, съдейства при провеждането на музикалните занимания и концертните изяви.

От създаването на хора и неговата школа досега през съставите му са преминали хиляди деца, за да остане в душата на всяко от тях една голяма любов към музиката и песента, незабравимите преживявания от досега с красотата на изкуството, тръпката от изява на сцената и емоционалното общуване с публиката, която им се радва и ги аплодира. За някои от тях музиката се превръща в професионално бъдеще.

Световно известният баритон Владимир Стоянов като хорист в хор „Родна песен”.

От хор  „Родна песен”  тръгват първите стъпки  към голямата сцена на Владимир Стоянов,  който сега е един от най-известните баритони на световните оперни сцени.  

Световно известният баритон Владимир Стоянов

Владимир Стоянов с Никола Гюзелев – ученик и учител

За него прославеният български бас Никола Гюзелев казва:  „Владко е един от първите ми ученици в Римската академия на Борис Христов. През 1999 г. той дебютира в Миланската скала, а днес прави прекрасна кариера по света. С него сме си партнирали в България и чужбина Записахме и пет дуета на арии на Джузепе Верди. Той притежава глас, чувственост, музикалност, артистичност. В момента е най-добрият баритон в света. Това е не само мое мнение, а и на други оперни специалисти.” (в-к „Трета възраст”, бр. 44 от 29.10.2008 г.)

Владимир Стоянов в сцена от „Мадам Бътерфлай в торинския Театро Реджо.

Владимир Стоянов като Жермон  и италианката Стефания Бонфадели в сцена от „Травиата”.

На 30 март 2014 г.  Владимир Стоянов  участва в заключителния гала концерт от цикъла „Tutto Verdi” в Софийската опера и балет.   Много бивши участници от хор „Родна песен” и диригентът Зоя Видас са на концерта, за да поздравят певеца, който  седем години е пял  в хора през 70-те и 80-те години на миналия век. Кметът на община Перник Росица Янакиева връчи на прочутия си съгражданин почетен плакет на родния му град и икона на небесния закрилник на Перник св. Иван Рилски. Световно известният баритон,  чест гост в афишите на най-реномираните оперни театри по света, запя с някогашните хористи „Родна песен нас навек ни свързва”.

Владимир Стоянов като Жермон  и италианката Стефания Бонфадели в сцена от „Травиата”.

Оперно пеене в Музикалните академии в София и Пловдив завършват бившите хористки Симона Пантелеева, Зорница Гергинова, Елеонора Алексиева, Евелина Владимирова, Албена Александрова, Бойка Огнянова, Александра Димитрова, Ася Цветкова. В областта на попмузиката се изявяват София Петкова и Станислава Димитрова.

За всички участници в хора остава спомена за едно красиво изживяно детство, за безбройните приятелства, за вечно живата песен в сърцата им и любовта към музиката.

Вълнуващ и незабравим по своята сила на въздействие е един юбилеен концерт на хора през юни 2012 г. На сцената, заедно с малките хористи, застават и предишни от минали години – сега лекари, учители, юристи, икономисти и най-важното-родители на нови поколения деца. Запяват всички, и тези на партикаблите, и гостите, изпълнили залата. Пред тях са бившия диригент Зоя Видас и настоящият Димитър Костанцалиев. След това целия този песенен поток се излива пред Дома. Вълшебството на песента обвива Двореца на децата и полита над парка, към хората в града, за да ги призове да бъдат добри и да се обичат. “Родна песен нас навек ни свързва”.

Песента е зов на човешкото сърце за повече любов и красота в живота.

Българските културни традиции и постижения в детското хорово пеене е духовна ценност, която трябва да се съхрани и развива, а ОДК винаги да остане храм на детската песен.