Отдел „Художествено възпитание”

Празник на площада в Перник.

В познавателно-творческата работа това е отделът, който обхваща най-много деца от всички възрастови групи, със занимания почти по всички видове изкуства. Анализът във времето показва, че броят на  участниците е наистина впечатляващ. Това реално са цели школи, по мащаб като „самостоятелни училища”:
-  Хор “Родна песен” с начинаещи, стажанти и концертен състав -  ~250;
- Балетно студио със сходна структура - ~200;
- Фолклорен ансамбъл „Граовче” - ~250;
       - народен хор - 80;
       - танцов състав – 120;
       - народен оркестър с школа за народни инструменти: гайда, кавал, гъдулка, тамбура - ~50;
 - Школа по изобразително изкуство - ~180:                           
        с групи по графика, живопис, приложно творчество, керамика, скулптура, дърворезба, металопластика, стенопис, мозайка, тъкани;
- Детски театрален състав - ~50;
- Художествена слово – 25;
- Куклен състав - ~25;
- Детско литературно студио - ~25;

Колкото и динамични да са тези числа поради характера на заниманията – това е свободен избор в свободното им време,  все пак е огромен обхват – към 1000 деца ежегодно в постоянни художествено-творчески форми.

Причините са във възрастовите особености на децата, емоционално-образното възприемане на света и невероятно голямата сила на изкуството в цялото му многообразие, именно с неговата емоционалност и образност да ги привлича, да им въздейства, да ги възпитава и води в живота; да изгражда духа и личността им по непринуден и очарователен за тях начин. Тези занимания оставят незаличима диря в съзнанието им, в душите им, независимо какъв път ще поемат в живота, на каква професия ще се посветят. Голяма част от участниците по-късно формират състава на Пернишката интелигенция – лекари, юристи, учители, икономисти, обикновени труженици. Всички те остават поклонници и любители на театралното, музикалното и изобразително изкуство. Отнасят се с любов към съвършенството на балета и голямата литература, почитат и пазят традиционната народна култура с цялото многообразие на фолклорното ни богатство.
В художествените състави и школи се откриват и развиват  талантливите деца, за които тези занимания са старт в живота им. В този дом са направили първите си стъпки голямата българска актриса Катя Паскалева, световно известния баритон Владимир Стоянов, професорът в Националната художествена академия – скулптора Емил Попов, Ина Димитрова и Диана Динева – ръководители на балетни школи, главният хореограф на ансамбъл „Филип Кутев” Йордан Станимиров, почти целият народен оркестър при Двореца на културата – Перник и още много други творци, за които ще споменем към историята за развитието на самите художествени състави и школи.

Тези детски формации със своята дейност, художествено-творчески постижения и сценични изяви на концерти и спектакли, чрез участия в изложби, обогатяват, разнообразяват културния живот на Перник. Определено дават своя принос за естетическото и нравствено възпитание на всички деца; създават атмосфера на радост, на духовно удовлетворение за своите родители и за гражданите на Перник.
За да даде резултати, цялостната дейност в отдела е подчинена на изискването за отлична организация, която включва:
- намиране на всеотдайни, талантливи ръководители на формациите по изкуствата, които да бъдат добри специалисти, но и отлични педагози, и преди всичко да обичат децата и работата с тях.
- създаване с тези ръководители организационната структура – школната система за подготовка със съответстващи на всяка възраст занимания по предварително обмислени, но и динамично променящи се програми, планове, репертоари, съобразени с възможностите на формираните групи, и на културните, обществени и възпитателни потребности;
- популяризиране на формите в училищата  сред децата и сред техните учители и родители;
- внимателно, много деликатно отношение и насочване на всяко дете-кандидат за една или друга форма, за да няма огорчени; децата сами да се убедят във възможностите си;
- създаване на необходимата материална база за занимания, за сценични и обществени изяви;
- организиране на самите изяви – концерти, спектакли, представления, фестивали, прегледи, конкурси, изложби. Освен готовността на колективите, ясния сценарий, синхронът между ръководителите, тук е нужна и готовността на сцената, на залата , на обслужващия технически персонал; осигуряването и посрещането на публиката.

Това е огромна работа, винаги подложена на обществен показ и на голяма, безкомпромисна обществена взискателност. А в един доста дълъг период от време, когато се изграждаше новата сграда, условията за работа бяха  много трудни.

За осъществяване на описаната организационна дейност в цялостните и мащаби са ангажирани компетентни ръководители с педагогическа и специална подготовка, с качества на добри организатори.

Последователно през годините завеждащ отдели и методисти са били:

Анка Георгиева –  енергична учителка по музика, която поставя с огромно желание и ентусиазъм началото на детската художествено-творческа дейност в Дома. И след преминаването и на друга работа, продължава да бъде всеотдаен сътрудник на художествените състави.

Весела Лазова и  Лина Първанова – за краткия период, през който работи, с отговорност поддържа създаденото преди тях.

Виолета Ненчева

Виолета Ненчева  работи в Дома от 1964 до 1974 г. Завършила е българска филология в СУ “Климент Охридски”. Един безкрайно очарователен, слънчев човек, който умееше естествено и непринудено да обединява хората,  с които работи за постигане на поставените цели. Тя умееше  да изисква и да осъществява търсените резултати. С богатство от идеи и творческо въображение обогатяваше и разширявше  художествено-творческата дейност в Дома и постигна масовизиране на целенасочено естетическо възпитание чрез клубове  „Приятели на изкуството и литературата” във всяко училище. Оценка за нейната работа е издигането и като специалист в Дом за литература и изкуство за деца и юноши (ДЛИДЮ) - София.  

Рахила Авиотова и Виолета Ненчева

Виолета Ненчева с пионерски ръководители.

Румяна Стефанова

Румяна Стефанова работи в Дома от 1974 до 1984 г. Тя е възпитаничка на Дома -  участник в театралния състав и балетната школа. Завършила педагогика в Софийския университет, тя приема с възторг и вдъхновение работата на отдела. Ентусиазмът и се отразява и на успешното представяне на колективите в цялата поредица от фестивални изяви в този период – окръжни и републикански. Едновременно учи второ висше юридическо образование и по-късно работи като прокурор.

 

Антоанета Георгиева – завършила Българската държавна консерватория, тя е високо ерудиран музикант, взискателен и прецизен ръководител. Едновременно с това умее да вдъхва увереност във възможностите на ръководителите и децата, че ще се справят и ще отговорят с успех на високите критерии при всяко представяне. В бъдеще се реализира като диригент на хор „Темелко Ненков” и изпълнител в хоровата капела „Светослав Обретенов”.

Валерия Чакърова

Валерия Чакърова – историк и филолог от СУ „Св. Климент Охридски”. При високите темпове на работа след откриването на новата сграда на Дома и непрекъснатите обществени искания към художествените колективи, нейната толерантност, човешка топлота и диалогичност, създава атмосфера на спокойствие, сигурност, взаимно доверие. Тя е безпределно честен и отзивчив ръководител, който прониква в проблемите на всеки колектив и упорито търси тяхното решаване. По-късно става директор на „Държавен архив” – Перник. Като специалист поставя основите на детска етнографска школа – изключително необходима форма за приобщаване на децата към традиционната народна култура. С екип от учители, сред които и Валя Павлова и съдействието на сътрудници като етнографите Лозинка Йорданова,  Цветана Манова, Ирена Бокова въвежда в работата с децата действащ календар на народните празници и обичаи с включване на всички елементи от народното творчество – песни, танци, инструментална музика.

С богата образност и емоционалност на тях звучат българското поетично слово, приказките и преданията, наричанията, благословиите, гатанките и залъгалките. След опознаване, но и със свое собствено творческо въображение ръцете на децата създават приложни творби – характерни атрибути за обредната система на българина.

Фактът, че Перник е център на сурвакарските и кукерските игри изисква тази форма да се развива, да се обогати и да се превърне в база за работа с децата в цялата Пернишка област, но и да има национално значение със сериозна програма „Децата на България и традиционната народна култура”, която да е част от системата за изграждане на националното самочувствие. НЕПЗ „Проф. Иван Шишманов” с ръководител Лозинка Йорданова винаги с готовност сътрудничи в методическата и практическата подготовка на ангажираните ръководители и непосредствено на децата. 

Райка Никифорова – методист в отдела, завършила психология. Най-близка по възраст до децата, тя разбира желанията и стремежите им. Умее да ги организира, да регулира взаимоотношенията, да решава с тях проблемни ситуации, да ги води след себе си.
Освен организация за осъществяване на разнообразна, широкообхватна художествено-творческа дейност, ръководителите в това направление са ангажирани със системна работа за популяризиране творчеството на детските писатели, на българските композитори и художници, на театралното и киноизкуство сред всички деца в училищата.
Това се постига с осъществяване на специално разработени от отдела годишни планове. Те а в пълен синхрон, координация и единение с институциите, които имат отношение по този въпрос – отделите „Просвета” и „Култура” към ОНС (Окръжен народен съвет), конкретни уточнения с библиотеки, читалища, СБХ (Съюз на българските художници), театър „Боян Дановски”, Кинефикация, Духовия и Камерно-симфоничния оркестри в града. През годините обмислено, целенасочено се създава заедно с всички тях, културната, духовната атмосфера за децата в Перник и целия окръг. Това е изключително важна задача, отстоявана в работата на Дома: до децата да бъде винаги духовният елит на нацията, на Перник и на страната, творческите личности, будителите и  съзидателите. А конкретността за постигането и се изразява в поредица от дейности:
- музикално-образователни концерти с камерно-симфоничния оркестър “Орфей” под диригентството на Райчо Христов;
- театрални спектакли за деца на пернишкия театър „Боян Дановски” и гостуващи театри от София, Кюстендил, Благоевград;
- дни и седмици на киноизкуството за деца;
- популяризаторски изяви на Детската библиотека, на училищните и читалищни библиотеки;

Ежегодно кулминацията на тази дейност е Седмицата на детската книга и изкуствата за деца през месец април. Два пъти през април 1972 и 1982 г. Перник е домакин на националното откриване. По обща съгласувана и координирана в действие програма с конкретни задачи са включени всички институции, които имат определени ангажименти в работата с децата. Отделът „Художествено възпитание” е в центъра и във връзка с ДЛИДЮ по отношение на гостуващите творци. Отделът подготвя графици за гостуването им в почти всички училища в окръга. Предварително се популяризира творчеството им. Начинът на провеждането на срещите е предварително обмислен така, че да се получи непринудена обстановка и сърдечно общуване на децата с тях. 

Чест за Дома и за училищата от окръга са гостуванията на поетите и писателите Леда Милева, Валери Петров, Стефан Цанев, Георги Струмски, Калина-Малина, Анна Каменова, Асен Босев, Николай Зидаров, Методи Бежански, Максим Асенов, Виктор Самуилов; на композиторите Георги Димитров,  Петър Ступел, Христо Недялков, Борис Карадимчев; на художниците Румен Скорчев, Борис Димовски и много, много други.

През 1986 г. отделът обединява творческите сили на ръководители на театрални състави от училищата и заедно с представителния детски театрален колектив с ръководител Маша Михайлова превръща сцената и голямата зала на новия Пионерски дом в детски храм на театралното изкуство с обич и вълнение от творчеството на големия творец Валери Петров. Любимият поет е посрещнат с много радост и внимание. Той следи с уважение спектаклите на децата, претворили неговото творчество на сцената. Разговорите с него, споделените мисли, поставените въпроси, изказаните мнения не могат да бъдат забравени. 

Срещи с Валери Петров в Дома. (1986г.)

Непосредственото общуване с тези, които са написали любимите им книжки, сътворили вълшебните детски песнички, нарисували картините в посетените галерии е едно широко отваряне вратите към света на прекрасното, в който децата трябва да влязат , за да го видят и усетят. Да се докоснат до тези хора означава за тях да почувстват духа им, да чуят словата и музиката им, да видят картините – това за тях е да усетят и България, защото това са творците, които я водят напред. В това е значимостта на всичко, което е правено за децата с любов и отговорност.

Деца рецитират стихове на поети, с които имат среща по време на Седмицата на детската книга и изкуствата за деца.

Среща с писател в училището в село Богданов дол.

За да стане това и да се случи за всички деца, трябва да има кой да ги поведе към този свят и кой да ги посрещне в него. Такава функция изпълняват в този период организираните в училищата клубове „Приятели на книгата и изкуствата”. Методически те са насочвани и обогатявани по форма и съдържание от отдел „Художествено възпитание” на Дома, заедно с учителите по литература, музика, изобразително изкуство и ръководителите на детската организация по места.

По време на Седмицата на детската книга и изкуствата за деца освен срещите с творците паралелно вървят многобройните изяви на детското творчество – чрез изложби на Школата по изобразително изкуство към Дома и във всяко училище; изяви на детското литературно творчество под ръководството на пернишкия поет Георги Маринов; изпълнения на децата от Музикалната школа към Двореца на културата с ръководители Виолина Милотинова и Лидия Ромашкина.

В дните на седмицата с участието на много деца и вълнуващи като творческа изява са карнавалните шествия на любими герои от детските книги и приказките. Прави се Парк на забавленията с много игри, импровизирани сценки, куклено шоу и фокусници. В Рударци и Брезник децата се изявяват на фолклорните детски празници „На мегдана”. Стотици деца участват в масовото рисуване с тебешир по алеите в парка и на централния градски площад. 

Жоро Ненчев рисува с тебешир. Момчето посещава школата по рисуване и драмсъстава.(01.05.1968г.)

 „Кът на приказките”

През месец май и юни е кулминацията на детските творчески изяви в Майските културни празници, посветени на 24 май и празниците „Творчество и радост”, свързани с детската асамблея и движението „Знаме на мира”.

Ежегодно се провеждат прегледи на художественото слово с рецитали – тематични или авторски. На сцената се играят постановките на драматичния и кукления състави. В тези дни са и концертите на детските състави, на представителните колективи на Дома хор „Родна песен”, балетното студио, фолклорния ансамбъл „Граовче”.

През юни по време на мащабните детски фолклорни празници се включват всички фолклорни формации от окръга – певчески, танцови, инструментални. Тогава навсякъде, в паркове и градинки, в изложбени зали и училищни коридори, грейват веселите детски рисунки. Танцуват по асфалта цветни тебешири с ръчичките на децата и оставят след себе си цял един свят от желания и вълнения на тези, които са най-скъпото за хората - децата.

Цялата тази огромна работа Домът и конкретно отдел „Художествено възпитание”, осъществява със съдействието на всичките си колеги от останалите отдели. Успехите се раждат в  единението вътре в Дома и това с институциите, които могат и трябва да съдействат за тази толкова необходима дейност при възпитанието на децата.

Отделите „Култура” към ОНС (Окръжен народен съвет) и ГНС (Градски народен съвет), ОЦХС (Окръжен център за художествена самодейност), Центъра „Знаме на мира” са били винаги изключително голямата опора и стимулатора за осъществяване на тази дейност. В историята на съвместната ни дейност с тези институции ще останат завинаги имената на Драгомир Йосифов, Емилия Максимова, Василка Дергачова, Милена Накова, Милчо Георгиев, Елена Тасева, Надежда Йотова, Емил Михайлов.
Всички тези хора са не само организационни ръководители на отделни направления, те са и всеотдайни съорганизатори и сътрудници при осигуряване на материална база и средства. Те имат определена заслуга към Дома за израстването на художествените колективи и великолепното им представяне на цялата поредица от Републикански фестивали, където всички постигнаха най-високото отличие – златен медал и званието „Представителен”.

Традиция в цялата годишна програмна дейност на отдела в празниците от календара и на първо място посрещането на Нова година. Тържествата имат свой облик, изпъстрени са с  различни изненади и вълшебства, подготвя се пъстра украса, специална музика и танци, а най-голямата радост е от подаръците, веселието с любимите Дядо Мраз и Снежанка и нейния антураж от джуджета и други любими герои, с гостите певци и артисти.

Спазва се и българската традиция за сурвакане със саморъчно направени в ателието по приложно изкуство красиво декорирани с природни материали  суровачки. Суровакарските песни, оригиналните наричания, пожелания и желания, изречени от децата-сурвакарчета се посрещат с радост и на самите детски празници и при специалните посещения в промишлените предприятия, в държавните и обществените институции. Чрез тях се постигат и значими дарения за познавателно-творческата работа в дома

Невероятно красивите и оригинални със своето българско излъчване Мартенски празници са друг акцент в празничната система от дейности, осъществявана от отдела. При тях приложното, словесното и  музикалното творчество в своята цялост носят сред децата народната духовност и красота.