Школа по изобразително изкуство

Школата по изобразително изкуство  е първа в страната по своята жанрова всеобхватност, структура, специфична методика. Откриването става през 1963 г. Обществен екип обсъжда създаването  и нейните функциите. В центъра на екипа е началникът на отдел „Народна просвета” към ОНС Иван Гигов, дал със своята подкрепа и отношение изключително много за цялостното развитие на Дома и пълното многообразие на неговата дейност. Резултат на тази обществена позиция е решението през 1971/1972 г. ГНС да се включи в проектирането и изграждането на новия Пионерски дом, като целево бяха отпуснати  средства (над 100 000 лв.) за изграждане на специален корпус с ателие за школата и постоянна изложбена зала с фондохранилище за детското изобразително и приложно творчество.
Кой и какво е предизвиква това отношение?

Рисуването е особено любимо занимание за децата в Дома.

Всички сме виждали и знаем - всяко дете обича да рисува. Със своите творби то сякаш ни казва: „Аз откривам света”. В първите детски  рисунки винаги има слънце – жълто-оранжево, усмихнато, с многобройни  лъчи, тръгнали към земята и към хората. В творбите си малките сякаш говорят с небесното светило, с цветята и птиците, с това, което ги заобикаля. В тях задължително присъства и още нещо – къщата с коминчето, което пуши, а пред нея са мама и тате, братче и сестриче, коте и кученце, пиленца, зайчета. дървета и цветя – много цветя. Там е всичко, което обичат и искат да имат, защото им е потребно. И в своите мънички творби, с ръцете, очите и сърцата си жадуват да ги прегърнат и съхранят завинаги.  Сякаш ни казват – ето така ние виждаме света – красив и усмихнат. Направете го такъв.

Приказен свят оживява в творбите на децата от групата по приложно творчество.

Колко навреме художниците от Перник, осъществили създаването на школата, са усетили тази детска душевност, потребността да се отприщи  поточето на усещанията и преживяванията, стремежът за изява на детския творчески порив. Чрез рисунката може да се опознае света на детето - какво има в сърцето му как се формират въображението и мислите му, може да се стимулира и направлява неговото развитие.  

Цани Цанев

Любен Гайдаров

Още през учебната 1953/54 г. в старата конюшня на Директорския дом, преустроена в ателие и библиотека, художникът Цани Цанев формира кръжок по рисуване и започва занимания. В началото децата рисуват на маси. По-късно се купуват и стативи. Това е времето на търсене и доближаване между децата и изкуството, между тях и художниците, за да се стигне до същественото.

Иван Лазаров

Всъщност първата идея, предизвикала обществения размисъл и действия, е на големия пернишки художник и сърдечен приятел на децата Любен Гайдаров, един невероятен човек и творец. Именно той през 1963 г. насочва младия художник-график Иван Лазаров да обмисли и създаде системата, да експериментира методиката за познавателно, емоционално и творческо приобщаване на децата към изобразителното изкуство.

Сложна и всеобхватна задача – да виждат, да усещат, да разбират красотата, за да я ценят и те самите да я създават в своите художествени творения, а и в цялостната си бъдеща човешка дейност, т. е. да им се помогне да разперят крилата на въображението си и изразят своето светоусещане. Голямо е неговото дело за полагане основите на структурата и определяне на ръководните начала при заниманията.

Основният принцип е когато детето рисува да има пълна свобода да изрази себе си - своето виждане за света, вълненията и мечтите си, богатата си фантазия; своя усет за цветовете и тяхната хармония, за композицията и пространството, да изрази своето възприемане на взаимоотношенията в този свят. Ръководителят просто разговаря с всяко от тях как да наблюдават, какво да търсят и ако се затрудняват, предлага как биха могли най-добре да се изразят в своята творба.

За децата Иван Лазаров е мъдрецът и вълшебникът, който знае много и умело ги води по чудните пътеки в света на изкуството. Заедно с творческите занимания, той поставя началото и на по-мащабните изяви на детското творчество. Ежегодно по два или три пъти се аранжират изложби на детски рисунки. Първите от тях (до построяването на новата сграда) са в Двореца на културата, където зали и фоайета оживяват с ярките цветове на детските творби.

Още първите години в дейността на школата са време на възход и успехи. Вестник „Димитровско знаме” от 24 май 1968 г. пише: „Четири години вече работи Школата по изобразителни изкуства за деца в Перник. И с всяка година се увеличава броят на желаещите да учат тук,  разкриват се нови таланти, множат се успехите на малките художници. Няма национална изложба на детски рисунки, в която Школата да не е участвала.

През 1965 г. малките художници от Перник взеха колективната и всички първи награди в конкурса, обявен от Българската телевизия и списанието „Картинна галерия”. През 1965 г. беше  организирана специална самостоятелна изложба в град Ниш – Югославия. На нея Школата получи специален диплом за най-добро представяне в пионерските игри. Малките художници са отличени с още 16 грамоти за участие в изложба, организирана в Букурещ.

От тази година Школата стана база за този род творчество в цялата страна. В нея сега учат графика, живопис и приложно изкуство над 140 деца и юноши от Перник.”

„Миньори” – Христо Василев (15 г.) – 1967 г.

„В морето” – Велизар Живков (12 г.) – 1967 г.

„Перник” – Лазар Кирилов (10 г.) – 1967 г.

Кукери Бисер Митков (12 г.)- 1983 г.

Творби на едни от първите участници в групите по графика с ръководител Иван Лазаров.

Започва и участието на детски рисунки в национални и международни конкурси – в Унгария, Полша, Япония, Италия, Франция, Индия, СССР. Школата има пет самостоятелни изложби в Париж, Москва, Будапеща, Кипър и Алжир. Връщат се с награди и отличия. Рисунки на пернишките деца са поместени  в списание „Картинна галерия”, с детски графики е илюстрирана книгата на Кирил Апостолов „По пътя”.

Снимки от книгата "По пътя"

2.7-3-5

2.7-3-6

От школата са приети първите ученици в художествени училища в София, студенти в Художествената академия.

Иван Лазаров и Емил Попов, понастоящем професор в Националната художествена академия.

За популяризиране на дейността й е създаден късометражния филм „Те се родиха в миньорския град”.  

Снимки ?

Резултатите от работата на школата, тяхната методическа и творческа стойност се оценяват на национално и международно ниво. Иван Лазаров става  главен специалист по изобразително изкуство в Дома за литература и изкуство за деца и юноши (ДЛИДЮ) в София. По-късно е ангажиран в Националния център на движението „Знаме на мира”. Самият той вече е  организатор на творчески изяви на децата от цял свят в България и в други страни. Лазаров осъществява организационно-методическото ръководство на десетки новосъздадени школи по изобразително изкуство в страната. Създава фонд на детското изобразително и приложно творчество. Преподава в колежа по изкуствата в Горна Баня. Завинаги запазва връзката си с Перник и новите ръководители на школата в Дома.

Началото  на дългосрочната програма „Творчество и радост”  бе поставено в Перник през 1983 г. В града със своя изложба гостува „Златният фонд” на творби на деца от целия свят. Децата от състава по художествено слово подготвят рецитал по творби от детско литературно творчество, а в „Залата на творчеството” всички желаещи изявяват себе си с рисунки, приложно творчество, моделиране и музикални изпълнения. Лазаров споделя: „Не всички деца ще станат художници, писатели или музиканти, но какво по-хубаво от това да виждаш и преживяваш света като художник, да търсиш поезията в човешките взаимоотношения, да откриваш хармонията във всичко, което те заобикаля”. Той е убеден в максимата, че „у всяко дете живее творец” и вярва, че “Най-удовлетворен е човек, когато създаде нещо истински свое и изпита чувството на първооткривател”.

Логото на Национален преглед на школите по изобразително изкуство през 1984 г. в Перник

През 1984 г. под негово ръководство се организира Национален преглед на школите по изобразително изкуство с голяма Национална изложба от детски творби, открита на 5 май в Двореца на културата в Перник и Научно-практическа конференция на тема „Проблеми на детската изобразителна дейност”, проведена в Окръжния пионерски дом.

Георги Ковачки с един от първите си  ученици.

Георги Ковачки – 1985 г.

След Иван Лазаров групите по графика се поемат от неговия талантлив ученик и добър педагог Георги Ковачки, за когото заниманията с децата стават негова човешка и творческа съдба. Със своята сърдечност и непосредственост, той съвсем непринудено привлича малките към тези занимания,  експериментира с тях различни графични техники. Стъпил върху създадените основи и принципи, Ковачки успешно развива делото на своя учител. Свидетелство за постиженията му в работата с децата са многобройните награди от национални и международни детски конкурси, изложбите свързани с детската асамблея „Знаме на мира”, Седмицата на детската книга и изкуствата за деца.

Георги Ковачки с един от първите си  ученици.

Афиш за една от многобройните изложби на малките графици, обучаавани от Георги Ковачки.

Значимо място в заниманията по графика, със свой стил в художествено-творческата дейност и педагогическите похвати имат художниците  Иван Стратиев, Емил Иванов, Николай Спасов.

След  тях успешно продължава делото на графиците художникът Людмил Методиев.

Снимки на детски творби и художниците ръководители

Емил Иванов работи с малки живописци.

Едновременно със заниманията по графика се формират и групите по живопис. Те са поверени на Иван Войнов – художник педагог, тясно свързан с всички училища в Перник, като методист в отдел „Народна просвета”; човек, всеотдайно посветил живота си на голямото дело на децата и изобразителното изкуство.

Иван Войнов учи малки перничани на живопис.

Под ръководството на Иван Войнов децата овладяват тайните на изобразителното изкуство.

Педагогическото вълшебство на художника е да поведе децата в палитрата на цветовете, в Това с умение постигат и Иван Войнов, и Цани Цанев,  а по-късно след тях и Петър Николов Борджошки. Те водят децата в света на цялото цветово изобразително многообразие по теми и задания от природата и от живота, който ги заобикаля в Перник, от впечатленията им из България, от въображението им за други светове. Свързват художественото образно слово от прочетените книги с възможността да го изобразят в своите творби. Емоционалното богатство на слушаната музика поражда у тях порива да пренесат на рисувателния лист своите преживявания с формите и цветовете на детската рисунка. И грейват тези техни творби – живи, весели, непринудени и искрени като самите тях.

Петър Борджошки

красотата от съчетаването им и усещането от живия блясък на тяхното излъчване.

На мащабната по богатство и разнообразие детска изложба при откриването на новия Дом, с нескрита гордост Иван Войнов говори за творбите на неговите възпитаници – настоящи и бивши, някои от които вече изтъкнати художници: „В двадесетгодишната си практика винаги съм се стремял да давам по-голяма творческа свобода на децата, да не ги ограничавам тематично. Най-важното е да се учат от живота.”

И успехите не закъсняват. Последното голямо отличие е златният медал за тринадесетгодишния Иво Людмилов от детското изложение във Финландия.”

 Текст

снимки на художници

снимки на рисунки

Зоя Симеонова (15 г.) – 1983 г.

Постепенно във времето школата се разраства. Освен графика и живопис се оформят групи по приложно изкуство, керамика, дърворезба, металопластика, стенопис, скулптура, мозайка. Ръководителите са екип от великолепни художници – някои са  утвърдени чрез своите творчески изяви в самостоятелни и общи изложби,  а други са съвсем млади, близки до детството и светоусещането на децата. Сред ръководителите има и художници, които са  преминали през първите групи на детската школа и след това са завършили художествени училища и Академията  по изобразително изкуство.

Детската фантазия ражда удивителни персонажи, които оживяват в творбите на децата от групата по приложно изкуство с ръководител Таня Божкова.

Таня Божкова

В един вълшебен приказен кът се превръща новото ателие по приложно изкуство, населено с безброй оживели в детските ръце герои от приказките,  с изумителни по своето разнообразие, пъстрота и форми експонати, цели пана, сътворени с въображение и радост. Ръководител в него е Татяна Божкова. Изворите за пресъздаване на този невероятен детски свят се търсят предимно в традиционното народно творчество, свързано с цялата изключително богата празнично-обредна система на нашия народ . Тук ще намерите и причудливите образи на суровашкарите с пъстрите, оригинални новогодишни суровачки, и Баба Марта с мартенички и красиви мартенски сувенири. Децата правят цели приказни пана от апликации с различни сюжети,  които украсяват залите на дома.  Създават много и различни кукли – самостоятелни и обединени в композиции като народните танцьори, изработени с вкус и усет за динамиката на народния танц. „Стремя се да възпитам у децата любов към фолклора. Същевременно поощрявам техния индивидуален подход към всяка творба.”,  споделя ръководителката. На традиционния маскараден фестивал „Сурва” се използват маски, изработени от кръжочници в Дома. Те правят  и кукли, предназначени за представления на кукленото студио към Дома. Очарован, занемяваш и искаш да останеш и с часове да гледаш този приказен свят, създаден от детските ръце.

Народните традиции се развиват чрез детското творчество в групата по приложно изкуство с ръководител Таня Божкова.

Групите по дърворезба са поети от Гошо Ангелов, талантлив млад човек, чието обаяние на спокоен и добър тон веднага привличат децата. През 1987 г. той и възпитаниците му получават една уникална задача и същевременно възможност да докажат себе си: трябва да изработят пано-дърворезба, което чрез УНИЦЕФ да се подари на ООН – пано, което да изрази мечтите и желанията на децата от цялото земно кълбо. Никак не е лесно. Това е голяма отговорност, която те добре разбират -  какво ще кажат със своята творба на тези, които ръководят света.

В ателието по дърворезба с ръководител Гошо Ангелов.

За да стигнат до това доверие, детските ръце са сътворили десетки фигури и композиции. Те са усетили душата на дървото, разбрали са какво могат да изразят с него от своя реален и въображаем свят. Но най-напред тях самите е усетил, разбрал и насърчил техният любим ръководител. За сравнително кратък период са направени значими неща - релефи на маски от Пернишко, на приказни герои, плетеници от фризове с геометрични и флорални мотиви, образи на животни и цветя, присъстват и исторически теми като воините на Кракра Пернишки. Детската творческа група по дърворезба, както я нарича ръководителят й Гошо Ангелов, работи вече 4 години. Тя има в този период  две самостоятелни изложби в Москва и Ереван, организирани със съдействието на Центъра „Знаме на мира”.

Лицето на  поканата за изложба на малките дърворезбари от Перник в Москва. Откриването е на 26 май 2987 г. във Всеруския музей за декоративно-приложно и народно изкуство. 

Увлекателни са заниманията в ателието по дърворезба под ръководството на Гошо Ангелов.

В завършен вид паното е синтез от много елементи, разкриващи многообразния детски свят и мечти. То е израз и на основните цели на УНИЦЕФ:
- световна грижа за опазване живота и здравето на децата;
- защита на най-малките от глада по всички краища на земята;
- създаване на условия за пълноценно детство и развитие на всяка личност;
Децата са запознати с  функциите на организацията чрез филми, срещи, разговори. Те осъзнават, че чрез своето дарение изпращат послание до ООН, важно за живота и съдбата на всички деца.
Ден след ден, проект след проект, десетки рисунки, скици и детайли, за да грейне накрая върху пиринската мура (материал подарен от СБХ) един великолепен триптих.

Децата-автори на подареното на УНИЦЕФ пано  и техният ръководител Гошо Ангелов са горди с работата си.

Вълнуващо е официалното предаване на детската творба в София, в Националния дворец на културата. Паното се приема от Директора на Главната квартира на детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в Женева  Виктор Солер-Сола. На предаването освен децата, изработили паното, присъстват и останалите художествени колективи на Дома – хор „Родна песен”, балетният състав, фолклорният ансамбъл „Граовче”. Те приветстват събитието, своите другари и високия гост с богата концертна програма. Годината е 1988.

Детска дърворезба от Перник, подарена на УНИЦЕФ.

Със заниманията по дърворезба е възстановена дейността от първите години след откриването на Дома, когато с децата  е работил самоукият майстор-дърворезбар Иван Начев от машиностроителния завод „Струма”. Вече в напреднала възраст, този скромен човек идва в Дома  и убедително настоява да бъде продължено делото му, да се съхранят изключителните по красота и въздействие традиции на българските школи по дърворезба. Гошо Ангелов успява да осъществи завета и мечтата му. Нещо повече – да създаде висок стил и отлична методика за творческа работа по дърворезба с децата.

16 снимки на воините на Кракра Пернишки, деца, които работят

Таня Китанова

Едно от най-красивите оформления на коридорните и стълбищни пространства в новия дом е постигнато с изложба от керамични пана – творби на децата от групите по керамика с ръководител Таня Китанова. Детските творби великолепно хармонират с облицовката, оживяват и стоплят атмосферата с одухотвореност и цветово излъчване. Децата обичат моделирането и работата с глина. От ръцете и въображението им се раждат прекрасни творения, сродни на чувствата и възприятията им. Те създават цял свят от глинени фигурки, предмети и цели композиции, свят, весел и закачлив, като самите тях. А талантливият ръководител умее да улови всичко това, да го насочва и развива. По-късно Китанова разгръща своето творческо и педагогическо амплоа чрез осъществяване на специална програма за арт терапия със средствата на изобразителното изкуство за деца с проблеми в развитието си и постига значими резултати. Създава школа „Социална среда и творчество”, която има много голям успех с изложби в страната и чужбина.

 Снимки  на ръководителя, децата, детски творби  -

Свое място и принос в разнообразието от художествено-творчески дейности в школата по изобразително изкуство имат още:
Миленти Милентиев – ръководител на групи по стенопис. Първият сериозен опит на децата, след цикъл от подготвителни занимания е изографисването на една от стените в кабинет от приземния етаж.

Елена Темелкова – поставя успешно начало на занимания по тъкани и моделиерство, върху основата на българските традиции и детския усет за съчетание на материя, цветове, форми.

Вера Филипова – обединява около себе си деца с интереси към скулптура и мозайка.
Бойко Митков – скулптор, който експериментира, като дава възможност на деца със съответните  интереси да извайват  своите творби заедно с него в ателието на скулптора.
Стефан Тодоров, Валентин Топалов, Цветелина Александрова внасят своя творчески дух и оригиналност в заниманията с детските групи.

Константин Константинов - бай Коста, художникът от Пернишкия драматичен театър също  е с децата – сърдечен, усмихнат. Заедно с него те търсят как най-добре да изваят върху металните пластини и листове слънцето и живините, които то създава и топли с лъчите си. Участниците в групите по металопластика се учат от този едър, възрастен човек, у когото  живее детето, съхранено от времето,  когато 4-5 годишно, само, загубено и приютено от чужди хора, е бягало с тях от Беломорска Тракия към майката Родина, спасявайки се от турците. Той винаги иска да предаде от себе си всичко, което знае и умее на децата, а малчуганите, които го заобикалят, питат и също все нещо искат от него.

Ръководителят на децата в ателието по металопластика Константин Константинов.



Това са ръководителите, създали името на Школата по изобразително изкуство, школа, която изгражда вкус, учи на култура, дава познание и импулс за творчество.

Изявите на всички нейни участници са многобройни – в тематични и общи изложби, посветени на празници и събития; самостоятелни на групите по жанрове и съвместни; за новогодишни празници, през Седмицата на детската книга и изкуствата за деца, в Деня на славянската писменост и култура, на 1 юни - Ден на детето, през традиционните празници „Творчество и радост”. Тогава грейват изложбените зали, коридорните пространства, витрини и ателиета, за да радват малките творци, техните родители, приятели, съученици. Това изгражда самочувствието им на можещи личности. Творческият процес им е дал много за опознаване на света, за духовното им израстване и за възпитанието на чувствата и  взаимоотношенията помежду им и с хората.

Детски творби непрекъснато пътуват на национални и международни изложби, състезават се на конкурси и прегледи и винаги доказват големите творчески възможности на децата от Перник. Приложниците се изявяват на великолепните изложения в Орешака, Троян, Ямбол. Школата като цяло се представя отлично на всички прегледи на детското изобразително изкуство – в София, Благоевград, Варна, Шумен, Търговище, някои градове на страната по време на Международната детска асамблея „Знаме на мира”. Тя получава много национални и международни отличия и награди – грамоти, дипломи, медали за своите творчески постижения. Детски творби пътуват за Бразилия, Мексико, Русия, Германия, Индия, Македония и други части на света, за да получат високи оценки за творчество и професионализъм на ръководителите.

Във връзка с 25-годишния ѝ юбилей, за постигнатите резултати в познавателно-творческата дейност и активност в обществени и художествени изяви, през 1988 г. Школата е удостоена с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен.

Даренията на детски творби на фонд „1300 години България”, фондация „Славяни”, фондация „Св. св. Кирил Методий”, на училища,  болници, културни институти е израз не само на творчески, естетически и духовен смисъл на нейната дейност, но и на нравствено-социалната й функция във формирането на детската личност.

Тя играе решаваща роля и за професионалното насочване, определя посоката на развитие на талантите в изобразителното изкуство.

От тази школа тръгнаха скулптора проф. Емил Попов, Стефан Тодоров, графикът Георги Ковачки, живописците Миленти Милентиев, Тодор Цветков

снимки


Делото на създателите на Школата заслужава да бъде уважено не само с думи на почит към Любен Гайдаров, Иван Лазаров и всички останали ръководители преминали през нея във времето, а и с нейното възраждане в онези мащаби, разнообразие и всеобхватност, до които беше достигнала. Десетките нейни възпитаници, станали художници, трябва да разровят въгленчетата на изоставените и забравени дейности в нея, за да пламнат отново всички огънчета на детското творчество в изобразителното и приложното изкуство в пълното му многообразие.

Децата със своето въображение могат да създадат много стойностни творби, които да обогатяват интериора в Обединения детски комплекс и околното пространство, да бъдат носители на красота в своите училища, в домовете си, в кварталите. Затова не друг, а художниците-професионалисти трябва да стоят до тях, за да стане преобразяването – да изчезне грозното и да се ражда красивото, заедно с израстването и възпитанието на малките творци.

Художниците-ръководители в  школата имат  много важна мисия. Не само да откриват и развиват таланти в изобразителното и приложното изкуство, но и да поведат след себе си своята детска армия в борбата за красота навсякъде и във всичко – настъпателно, неотстъпно пред разрухата и пошлостта чрез изгражданата в подрастващите естетическа култура.

Нужно е отличените творби на децата   да се съхраняват в специално създаденото при   строителството фондохранилище за детско творчество.

 Спомен за Иван Лазаров

Проф. Емил Попов

Детската школа по изобразително изкуство. 1960г. Един незабравим спомен за мен, не само носталгичен и емоционален. Също и пример за работа и всеотдайност на първите водещи  - художниците Цани Цанев и Иван Лазаров,  в ония вече далечни години.

Започнахме в Двореца на културата при Цани Цанев.  В залата с картини на  Златьо Бояджиев, Любен Гайдаров, Владимир Егер  и други майстори от колекцията на галерията група деца, легнали на пода, започнахме да дълбаем линолеума със самоделни резци. В Пионерския дом (така се казваше тогава), ръководен от г-жа Рахила Авиотова, продължихме с Иван Лазаров. Чаровен човек, който ни завладя неусетно и естествено. Предаваше знанията си като график разбираемо – така, че всеки от нас да се справи. Освен линорезба, работехме и монотипия. Следваха изложби – национални и международни. Спомени за Бешков,майстора, големите световни художници неусетно и увлекателно оставяха у нас дълбоки следи, които по-късно за много от нас определиха професионалната ни съдба като художници. Вълнения, които явно определиха и мен да тръгна по този път. Осъзнавам колко ми е дало това време. Този безценен пример да се водят заниманията с любов. Това, което отчитаме днес като липса на приоритети за култура,  в онази материално скромна реалност парадоксално стоеше изненадващо високо. Миньорският град Перник от моите спомени, приличащ на кратер от вулкан, насечен от линиите за влаковете с въглища, тогава имаше елитен симфоничен оркестър, театър, нашата школа по изобразително изкуство.

Иван Лазаров  продължи своята апостолска работа с деца и на национално ниво като незаменим експерт в „Знаме на мира” – една светла институция от онова време. Той превърна тази своя дейност в творческа съдба вдъхновено. Един истински радетел на българската духовност, един неин сеяч в най-благоприятното за израстване на личността време – детството.

Ще го помним с благодарност всички ние, които имахме късмета да бъдем докоснати от светлината му като художници и човеци. 

13.02.2015г.

Емил Попов

Скулптор

Професор в Националната художествена академия - София