Фолклорен ансамбъл "Граовче"

Детско-юношески ансамбъл „Граовче”.

Този художествен колектив извървя дълъг път в своето развитие. Като мъничко житено зрънце, посято в богатата нива на родната земя, покълна, израстна, разпери зелени листенца, разцъфтя с много обич и надежда, с радостта за полет в бъдещето. За чудо и приказ са малките, когато пеят и свирят, когато танцуват. От тази земя и от нейния народ са се родили и песните, и танците, и сладкогласните мелодии на кавала и гайдата, звънът на тамбурата, струнните напеви на гъдулката. Децата растат в своя ансамбъл, закърмени със създадената от народа ни красота. В нея е душата му, в нея са и бъднините му. Те с удоволствие пеят българската народна песен, усещат, че тя е изумителна по своята звучност и хармония и крие невероятно богатство от разнообразни мелодии с поетичен текст, роден от самото сърце на българина. Знаят, че народът ни има своите песни и когато се радва на събори и празници, и когато страда, покосен от скръбта и страданията и когато се бори за свободата си. Той пее и на нивата, вплел песента в труда си за хляба. В песните е цялата палитра от човешки преживявания на една исторически сложна съдба,  събирана с любов, наслагвана на пластове и върхове от песенно творчество. От там бликат песенните изворчета на сърцето народно и пеейки, разказват чудни приказки.
Ръководителите на ансамбъла осъзнават, че от това богатство трябва да бъдат запленени детските сърца, за да имат желанието и дързостта да са продължители на прекрасните български гласове, пред които се прекланят навсякъде по света, да запазят песенното ни творчество чрез своите изпълнения и любовта си към народната песен, предавайки я на идващите след тях.

Ненадминати са малките граовски певици.

А когато децата играят нашите български танци, целите греят от радост – очите, лицата, усмивките им – сякаш слънчевите лъчи са слезли при тях и лудуват, увлечени от ритъма и устрема на малките танцьори. Такива са българските народни танци, с динамиката, с многообразието от ритми и стъпки увличат мало и голямо, обединяват и създават усещане за свобода и полет. Те винаги изразяват съкровената същност на човека и неговия усет към живота. Ръка за ръка - така играе народът ни, така играят и децата. Това дава сили, единение и сигурност. Изпълненията на малките танцьори будят истински възторг.

В Перник изявите на детския ансамбъл  „Граовче” винаги са търсени, желани, аплодирани бурно за вдъхновените му изпълнения. Това е съставът с най-много концертни участия,  достигащи до 30-40 ежегодно. Няма празник, без те да са на сцената или на площада. А това е най-високата оценка на публиката.

Празнична изява на ансамбъл „Граовче” на площада в Перник  на 24 май 1988 г.

Постигнатите резултати са плод от познавателно-творческия труд на цял екип от музиканти, хореографи, осъзнали своята мисия и поели с най-голяма отговорност работата да приобщят децата към традиционната народна култура, конкретно към българското песенно, инструментално и танцово изкуство.

В началото сформираните групи действат самостоятелно. Първият диригент на детският народен хор е Борис Миланов. Още през 1955/56 г. се правят прослушвания за откриване на характерни детски гласове. Но те все още са групи към общия хоров състав и подготвяни за камерни и солови изпълнения на народни песни. Системната работа, специално и само в това направление, започва през 1968 г.

Изключителен е приносът на Борис Миланов за създаване и развитие на детски хор за народни песни. Той е добър познавач на специфичния за района фолклор с особеностите на звукоизвличането. Амбициозен и неуморим, убедителен организатор и отличен ръководител, той увлича дeцата към сериозна работа за развитие и разгръщане на техните заложби като изпълнители на народни песни. Той е  търсач, който непрестанно издирва автентични, характерни песни, прави десетки обработки, аранжира, сам композира и извлича максимално най-доброто при детските изпълнения. Постоянен откривател на песни и на детски таланти. Никой и нищо не може да го спре да среща децата с народната песен, те да усетят магията й и тя да зазвучи с цялата сила на своята мелодичност, с дълбочината на чувствата, вложени в нея. Той е първият ръководител, постигнал награди от Републикански фестивали.  Ръководи и школа по акордеон към Пионерския дом.  Идеята му е да бъде подготвен и детския музикален съпровод на хоровите и танцови изпълнения.

снимки

2.3-4-1

2.3-4-2

Детският народен хор под ръководството на Борис Миланов на новогодишен концерт – 1969 г.


След него, през 1979 г., пред децата застава Светла Караджова с очарованието на своята младост, висока академична подготовка на музикант и великолепни изпълнителски възможности на народна певица. Това оказва магнетично привличане и създава добри перспективи за развитие и на нея, като талантлив ръководител, диригент на детския хор,  и на детския колектив – хор и ансамбъл като цяло. Тя разширява възрастовия състав на децата. Задълбочава индивидуалната работа за развитие на гласовите възможности на всеки изпълнител. Обогатява общата им музикална култура. Щастливо съвпадение е и възможността да ползва пряко съветите на своята майка – голямата народна певица Надка Караджова. Значим принос като консултанти по отношение на методиката имат проф. Михаил Букурещлиев, Коста Колев и създателя на песни за хора - композитора Николай Кауфман.

Детският народен хор под ръководството на Светла Караджова.

Под нейно ръководство детският народен хор се развива с богат репертоар от песенния фолклор както на Граово и Шоплука, така и от всички етнографски области на страната.  Като част от детския фолклорен ансамбъл, съставът има и самостоятелни изяви, и концертни участия. Светла Караджова е с много голям принос за неговото създаване и развитие. Със своята музикална компетентност и способността да работи в екип с ръководителите на оркестъра и танцовия състав,   тя има решаващ принос за израстването на ансамбъла до представителен.

След 8 години художествено-творчески и педагогически труд с децата в Перник, нейният голям талант и възможности на певица я притеглят към изпълнителска дейност в ДАНПТ  „Филип Кутев”, а по късно е и в състава на ръководения от голямата Надка Караджова квартет „Славей”. Едновременно с това започва и преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски”.

Детският фолклорен ансамбъл „Граовче” пред сградата на Дома.

Определен принос за поддържане темпото на развитие и съхраняване на песенното богатство и музикалните традиции след Светла има Живка Бърнева. Като дете на Граово, тя усеща човешкото сърце в тукашните песни и с умението на музикален педагог гради желанието и обичта на децата към това изкуство – да бъдат добри изпълнители и почитатели на народната песен.

снимка 2.3-7

Детският фолклорен хор под ръководството на Живка Бърнева

От 19..г. ръководител на детския народен хор е Мариана Янкулова. С отличната си музикална подготовка, тя се утвърди като умен, амбициозен, последователен в своята работа ръководител и диригент. С работата си навлиза дълбоко в същността на фолклорното богатство на Граово. Вложи огромен труд за проучване и направи задълбочен музикален анализ на песенното народно творчество в този етнографски район.  Тя успя да запази стила на характерното граовско пеене с децата, които ръководеше и в резултат на своите изследвания издаде сборник „Народни песни и мелодии от Граово”. В книгата си изявява и своето дълбоко уважение и признание към делото на своите предшественици и на всички нейни колеги – музиканти, певци, инструменталисти. В Марияна има непресъхващ стремеж за творчество и развитие,  за поддържане и все по-силно разпалване  на пламъка на любовта към българската народна песен в младото поколение.

Детският фолклорен хор под ръководството на Мариана Янкулова на конкурса „Чичо Стоян” в с. Дивотино през юни 2010г.

Създадените музикални традиции възпитават поколения деца. Някои от тях професионално се ориентират към народното пеене. Завършват музикални училища в Котел, Широка лъка, Музикалната академия в Пловдив. По-късно те стават ръководители в същия този  колектив, в който са направили първите си стъпки и са получили  посоката на своето развитие. Други от възпитаниците на детския ансамбъл започнаха да се занимават с детски групи към останалите ансамбли в Перник или станаха изпълнители в техни състави. Сред тях е Силвия Ванчева - художествен ръководител на детска вокална група към АНПТ „Граовска младост”.
За определен период от време Соня Владимирова и София Александрова са великолепни организатори на цялостната дейност на ансамбъл „Граовче” и много добри ръководители на подготвителните групи. С голяма обич те водят малките към вълшебството българска народна песен. А в сърцата на другите, вече пораснали малки певици,  остава любовта към нея. Затова те са участници в читалищни хорове, а в създадените от тях семейства звучи родната песен.

снимка 2.3-9

на Невена Павлова с текст – Соня, София

Детският танцов състав, подобно на хора, е от първите детски художествено-творчески обединения. Динамиката на българския танц привлича децата - и момичета и момчета. За тях това е красива игра, генетично заложена потребност, запалено огънче от семейството. С голямо желание и подкрепата на баби и дядовци, на родителите, децата се записват именно в този състав. Детската енергия непринудено струи в красотата на танца.

Първите ръководители са танцьори-самодейци, отлични изпълнители. Това са хора с различни професии, които носят в себе си педагогически усет и желанието да научат малките и да ги водят след себе си „на хоро”. Така се изразяват децата – отиваме на хоро. Те са Трифон Тинков, Лозан Иванчев, Василка Костова, низ от всеотдайни хора, с определен принос в това дело.

Танцовият състав на дома под ръководството на Василка Костова участва в откриването на сградата на Двореца на културата в Перник – 1957г.

Рахила Петрова

Рахила Петрова идва в Дома през 1967 г. Завършила е хореографското училище в София. Преди това, като дете танцува в „Росна китка”– известния детски ансамбъл към националния Дворец на пионерите, ръководен от Петър Григоров. Тя донася със себе си красотата и темперамента на младия човек, решил да посвети своя талант и знания на децата. Провежда не просто любителски занимания, а създава истинска школа за обучение и изучаване на българските народни танци с характерните позиции, стъпки, движения и целия комплекс от изразни средства. За всички възрастови групи екзерсисът е задължителен. Танците, които създава с децата, носят всички трепети и усещания на детството – закачките, играта, смеха и спонтанната радост, че ги има на този свят. Зад нея методически стоят големи  изявени хореографи, преподаватели в хореографското училище  в София. Това са  Димитър Димитров, Красимир Петров, Петър Григоров. Съдействат й при създаване на първите големи танцови постановки с децата. Заедно с тях се правят и мащабни танцови композиции с включване на много деца. Те остават незабравими с красотата си  на детските фолклорни празници през Седмицата на детската книга и изкуствата за деца, когато Националното откриване през 1972 г. се провежда в с. Рударци.

Деца от ансамбъл „Граовче” след концерт в Двореца на културата

2.3-11-4

Под ръководството на Рахила Иванова малките танцьори усвояват българските хора.

2.3-11-5

Детският танцов ансамбъл при Дома на пионерите в Перник е любимец на публиката не  само в града, но и в целия регион.

2.3-11-6

Диплом за златен медал от ІV републикански фестивал на художествената самодейност за ръководителката на детския фолклорен ансамбъл в Дома Рахила Петрова.

За концертни изпълнения Рахила Петрова постави избрани танцови произведения на известни хореографи:  „Лазарки” на Маргарита Дикова, „Ръченица” и Детска танцова сюита на Красимир Петров, „чапраз” и „Шопи” на Кирил Харалампиев, „Наказания мързелан” на Петър Захариев,, „Филеци” на Тончо Тончев, „Странджански танц” на Радко Тонев.  Тя е  и автор на свои танцови постановки за деца, сред които са  Шопски танц, Йовино хоро, Детско веселие, Северняшки смесен танц, Детски камерен танц.

След седем години работа в Дома до 1974 г. тя оставя значими следи в развитието на детското танцово изкуство в Перник. Продължава своята дейност на хореограф в детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на пионерите, ръководен от ст. н. с. проф. Михаил Букурещлиев.

За кратко през 1974-75 г. със състава работи и има своя принос Петър Янакиев.


Красимир Икономов става ръководител на детската танцова формация през 1975 г. Професионален ръководител-хореограф, завършил Института за музикални хореографски кадри в София, той идва с познанията си и с известен педагогически и постановъчен опит. В неговия период на работа съставът участва в поредица от републикански фестивали, детски фолклорни празници в Смолян, окръжни събори. Това са реални възможности и водещи стимули за него като ръководител и за децата като изпълнители - той да покаже творческото си въображение и неговите резултати, а децата - достигнатото изпълнителско майсторство. За постановчици на танцови композиции Икономов кани известните хореографи Димитър Димитров и  Петър Григоров. Самият той създава свои произведения на танцовото изкуство за деца – вълнуващи, по детски темпераментни, завладяващи малките изпълнители и публиката. Техните качества са високо оценени на Републиканските фестивали. Това е мнението на специалистите и за „Шопчета”, „Джиновско веселие”, „Детско настроение”, „Граовски игри и закачки”.

снимки

2.3-12-1

2.3-12-2

Най-голямото постижение на Икономов като ръководител е обединението на трите формации – хор, оркестър и танцов състав и създаване на единна детска художествено-творческа структура – Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Граовче”. От 1979 г. работата на трите единици е програмно обединена, с точно разпределение на функциите и конкретните творчески задачи. Те запазват възможностите си за самостоятелни изяви и развитие.

Под ръководството на Икономов, в синхрон с останалите ръководители, ежегодно се определя репертоара. Концертните програми на ансамбъла се обогатяват с нови произведения за популяризиране на българския фолклор. Това е огромен труд със значим творчески резултат. Като художествен ръководител той умело работи с голям екип от сътрудници. А заедно с колегите си Светла Караджова, Петър Радев, Кирил Методиев успява да доведе докрай поставеното като идея през 1970 г. от Борис Миланов начало. Изминат  е дълъг път на подготовка за всички състави  чрез синхронизиране на учебния и творчески процес частично и общо, за да се стигне до мащабните детски ансамблови постановки: „Кукуригу” – хореография - з.а. Петър Григоров, музика - Светла Караджова и Кирил Методиев; „Граовско настроение” – хореография - Красимир Икономов, музика - Светла Караджова и Кирил Методиев; „А бре, деца”, „Граовчета”, „Граовски танци”, „Игроорки”, „Момчурляци” и др.

На V републикански фестивал през 1984 г. в Плевен ДЮФА „Граовче”  е отличен със златен медал и званието “Представителен”. През следващите години се поддържа високото ниво и следват същите отличия на VІ и VІІ фестивали.

 ДЮФА „Граовче”  със златен медал и званието “Представителен” през 1984  г.

За да се захранва непрекъснато най-динамичната му съставка – танцовата, за работа с подготвителните и стажантски групи са привлечени вече завършили хореографски училища бивши участници от състава. Те идват с голямо удоволствие и желание да подготвят нови и нови деца. Това са Йордан Станимиров, по-късно станал солист и главен репетитор в ансамбъл „Филип Кутев”, Мария Лозанова. Те са търпеливите, умни и упорити водачи в прохождането, в първите стъпки на най-малките и създатели на най-атрактивните и весели хорца.
Други участници в детския състав израстват като професионални танцьори в известни български ансамбли. Първолета и Людмила играят в ансамбъл „Пирин”, Владимир става хореограф в гр. Поморие, Росен е в танцовата формация на Лили Игнатова. Но никой не е забравил от къде е тръгнал и тези пораснали момчета и момичета споделят за това време в детския състав: „Това са най-щастливите ни години.”
От 1982 г. хореограф на основните танцови групи в ансамбъла и главен сътрудник на Икономов става Валентин Петров – професионалист, завършил Института за музикални и хореографски кадри в София, с практически опит и прекрасно отношение към децата. Педагогическият такт, любовта към работата с малките танцьори, установения синхрон с целия екип са условията да постигне отлични резултати в работата си.
Безспорен е приносът на големия състав от музиканти-корепетитори за цялостното развитие през годините и на школата за народни танци и на ансамбъла като цяло. Това са акордеонистите: Георги Крумов, Христо Йорданов, Захари Здравков, Александър Митов, Иван Асенов. Все талантливи и предани на работата с децата хора. Те самите израстват професионално, някои от тях като Иван Асенов композират музика за танците и стоят в центъра на цялостното музикално оформление на спектаклите.

снимки 2.3-14 (снимки на ръководители с деца)

Детският народен оркестър, който е свързващото и обединяващо звено в ансамбъла, е създаден сравнително по-късно - през 1973 г. Предшества се от подготовката на деца-инструменталисти. За целта през 1970 г. е създадена школа за народни инструменти. Назначеният за ръководител Петър Радев извършва огромна организаторска и учебна работа, за да се създадат групи по кавал, гайда, тамбура, гъдулка. Той посещава училище след училище, за да събуди интереса на децата и да открие онези, в които  има родово и музикално огънче за това изкуство. И успява. Осигурява за ръководители едни от най-добрите изпълнители – солисти към радио София като гайдаря Костадин Варимезов и  кавалджията Господин Станев. Самият той се заема с подготовката на гъдуларите.  При най-добри майстори от Дома са поръчани  за изработване и купени инструменти за всяко дете. Общо по десет броя от всеки вид. Освен усвояване техниката на музикалното изпълнение, всяка група има редовни занимания по солфеж.

Деца от Перник се учат да свирят на народни инструменти - композиция

След година-две системна, интензивна учебна работа са подготвени деца-изпълнители за самостоятелни изяви и за оркестрови участия. В своята годишна програма се изявяват солисти, инструментални състави от различни групи, детският оркестър като цяло.  

„Мое Граово” – инструментална пиеса по обработка на Боян Нанков,  е една от първите им емблематични изяви. Започват и изпълненията за съпровод на хора и танцовия състав, за да се стигне до общите ансамблови композиции. Великолепни деца са подготвени и израстват в този колектив. Много от тях завършват музикални училища в Котел и Широка лъка, след това и АМТИИ-гр Пловдив, ЮЗУ”Неофит Рилски” в Благоевград. Стават ръководители в музикалната школа на своя ансамбъл и изпълнители в изявени национални ансамбли. Освен с богата музикална култура и високи изпълнителски качества, те се отличават и със своята дисциплина, отговорност, етика във взаимоотношенията. Безспорно това е резултат от работата на ръководителите им. Петър Радев държи всичко да бъде перфектно направено и изпълнено. И оркестъра под негово ръководство веднага е отличен със сребърен медал на V-ти републикански фестивал.

В следващия етап на своето развитие (1979-1985 г.) под ръководството на Кирил Методиев и екип от преподаватели (пораснали деца), оркестърът обогатява, разширява, усложнява своя репертоар и като самостоятелна част, и в съпровода, и в прякото участие в ансамбловите постановки. Това е реалният резултат от постигнатото органично единение на всички групи и изпълнители - вълнуващи спектакли, оценени от публиката и специалистите на Републиканските фестивали

снимка 2.3 -17-1

Оркестърът на ансамбъл  „Граовче” под ръководството на Кирил Методиев.

Кирил Методиев със своята ерудиция на голям музикант – талантлив кадър на АМТИИ-Пловдив, успява да доведе до край идеята и започнатото от Борис Миланов и Петър Радев дело за цялостно вписване на детския битов оркестър в състава на ансамбъл  „Граовче” и окончателното формиране на този прекрасен детско-юношески художествен колектив. Със специалността си народни инструменти и народно пеене, той с компетентност и с голямо желание поема ръководството на оркестъра и школата,  участва активно в цялостния художествено-творчески процес за осъществяване на програмата за репертоарно развитие в изпълненията на детския ансамбъл. Постигната е приемственост в основното, в учебно-творческият процес при работата на групите. И на VІ-я Републикански фестивал за самостоятелното си участие оркестърът е отличен със златен медал.

Битовият оркестър на ансамбъл „Граовче”.

След 1985 г. Кирил Методиев става художествен ръководител на фолклорен ансамбъл „Граовска младост” към Двореца на културата в Перник.
В Пионерския дом остава цял екип от умни, високо образовани, верни на българската народна култура млади хора. Те са достойни продължители на започнатото дело. Това са талантливите  и отговорни ръководители: Румен Анков – преподавател по гайда и ръководител на оркестъра от 1985 г.; Димитър Митов – преподавател по гъдулка и ръководител на  подготвителните групи за оркестъра;
Валери Евролиев и Методи Митков – преподаватели по гъдулка; Симеон Благоев и Александър Донев – преподаватели по кавал; Венцислав Василев – преподавател по гайда; Валентин Божичков и Валентин Искренов – преподаватели по тамбура.

Всички тези момчета стават не само отлични ръководители в своята школа за народни инструменти,  на съответните групи в детския оркестър на Пионерския дом, но някои от тях са прекрасни преподаватели по музика в пернишките училища. Те израстват и като добри артист-оркестранти в различни професионални състави в Перник – в АНПТ „Граовска младост” към Двореца на културата, АНПТ „Граово” към Дома на металурга, ансамблите към Дома на миньора и Младежкия дом. Цял състав от тях за известен период е в оркестъра към ансамбъла на Народната армия в София. Някои преминават с успех и през фолклорните колективи в Кюстендил, Бобов дол, Правец, Студентски ансамбъл „Зорница”. Стигат и до оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев”.
Всички  те са активни сътрудници на различни формации към читалищата в окръга за изучаване на инструментална народна музика или за съпровод на певчески и танцови групи. Участват в музикални фолклорни предавания  като „От българско по- българско”, в музикален съпровод на известни наши изпълнители на народни песни по БНР, БНТ, телевизия „Скат”. Включени са в екипи за осъществяване на съвместни проекти с Министерство на културата и Двореца на културата – „Фолклорът - да оставим нещо след нас”, в провеждане на национални, регионални и международни фолк-семинари в България, Гърция, Македония и в Европейски мащаб.

Гъдуларят Любомир Василев за известен период  е прекрасен организатор на цялостната работа в ансамбъла и на останалите учебно-творчески форми в отдел „Художествено възпитание”. Той е едно изключително отговорно и ентусиазирано момче, незабравими са неговата възторженост,  дипломатичност и деловитост, с които увлича след себе си децата и колегите си. До всеотдайност е предан при осъществяване на поверената му дейност.

При тези резултати  е необяснимо защо нещо толкова стойностно като школата за народни инструменти , детският оркестър към нея и цялата материална база, създадена с много труд и средства,  са унищожени.  Неприемливо е обяснението, че няма деца, които да имат желание да се занимават с инструментално музикално народно творчество. 

Високото ниво на художествено-творческа работа в трите състава – хор, танцьори, оркестър, е условието за бързото им обединяване в ДЮФА (детско-юношески фолклорен ансамбъл) „Граовче” и създаване на вълнуващи, запомнящи се танцово-музикални постановки, с които децата участват в Окръжните празници „Творчество и радост”, националните пионерски Орфееви празници в Смолян, откриване на асамблеята „Знаме на мира”, традиционните сурвакания с програми в ръководни институции и промишлени предприятия, новогодишно приветствие-суровакане и фолклорна програма за ръководителите на държавата в навечерието на 1982 г., местни, регионални и окръжни събори.

След 2001 г. ансамбъл „Граовче” е активен участник в конкурса „Орфеева дарба”. През 2005 г. е отличен със сребърен медал. През 2006 г. и 2011 г. танцовият състав получава  златни медали, а на международен конкурс за народни  танци в Бургас през 2007 г. е награден с плакет и златен медал.

Ансамбълът има много участия във фестивала „Чичо Стоян” в село Дивотино. Децата се представят много добре и в Благоевград на фестивала „За хляба наш”. За участието в него са създадени нови постановки „От Коледа до Васильовден” и „От Лазаровден до Великден”.

На детския ансамбъл „Граовче” е дадена възможност да бъде посланик на българската култура в много други страни: Чехословакия -1977 г., Югославия – 1979г., Франция -1980 г.  на международен фолклорен фестивал „Кавалкада” в Париж, отличен с І-ва награда; 1982 – СССР, 1984 – Полша, 1985 –в  Сирия на международен фолклорен фестивал отново с І-ва награда, 1989 – в Индия. Следват няколко турнета в Турция, Германия, Италия.

За своята издирвателска, учебно-репетиционна и изпълнителска дейност и за високи постижения в областта на художествената самодейност ансамбъл „Граовче” е награден с Плакет на Център за художествена самодейност (ЦХС) - София и Плакет на ОЦХС-Перник. Става лауреат и носител на златни медали от VІ и VІІ републикански фестивали. , а неговите съставни единици имат:
- народният хор – златни медали на ІІІ, ІV, V, VІІ републикански фестивали и бронзов на VІ.
- танцовият състав – златни медали на ІV, VІ, VІІ републикански фестивали и бронзов на V.
- народният оркестър – златни медали на VІ и VІІ републикански фестивали и сребърен на V.

Колективът, призван да запази, развие и разпространява народното песенно, музикално и танцово богатство на етнографската област Граово сред децата и юношите, изпълнява с чест своята високо патриотична задача. В този период общият му състав е над 350 деца с 10 ръководители. Неговата дейност е обществено оценена и винаги подкрепяна от държавните, просветни, културни и обществени институции.
Когато фолклорните групи се явяват на първия фестивал през 1967 г. в Благоевград, Пионерският дом не разполага с нито един костюм за децата.   Взети са под наем от Двореца на културата носии, шити за големи певици. Журито дава много висока оценка за изпълненията и отправя критика за неподходящото облекло. Веднага след това са осигурени средства и за период от две години е създаден богат гардероб от различни костюми за певици, танцьори и оркестранти, съответстващи на етнографската област, чиито песни и танци изпълняват, но и отговарящи на характера на самите ансамблови постановки. За един значителен период от време ансамбълът има и своя отговорен, трудолюбив и сръчен гардеробиер в лицето на познатата на всички леля Ани.

Когато гледаш и слушаш децата от фолклорния  ансамбъл „Граовче” - малки следовници на родната ни култура, усещаш Родината си, разбираш народа си с ритъма на сърцето му и полета на душата му. Концертите на децата са вълнуващи мигове на пресъздаване, изява, съпреживяване на гениалното народно творчество в неговата цялост и взаимна връзка – песни, танци и инструментална музика. Невероятната сценична красота е постигната с греещата пъстрота и блясък на костюмите. Усеща се винаги търсеното детско настроение с пълнотата на бликащата радост от всяко движение, от всеки музикален тон. Постигната е крайната цел от вдъхновената работа на ръководителите – децата да усетят и обикнат родното и да му останат верни, да бъдат негови продължители и творци.

Утвърждаването на Перник като международен център на сурвакарските и кукерските маскарадни игри изисква да се възроди и развива в необходимите мащаби всичко създадено за децата, всичко което ще ги приобщи към традиционната народна култура в песенното, инструменталното, танцовото и приложното изкуство.