Послеслов

Като автор на текста исках:

Да представя значимостта на Детския център (Дом, Дворец, ОДК) за възпитанието на децата, за събуждане и развитие на творческото начало в тях с разгръщане на разнообразието от таланти.

Да дам, доколкото мога, информация за неговото развитие като цяло и за развитието на отделните детски творчески обединения; на дейностите по различните направления.

Да представя хората-творци - специалисти и педагози, които посветиха труда си на това голямо дело; които имаха своите стремежи, идеи, специфични подходи; свои методи на общуване и подготовка на децата; да разкрия резултатите от тяхната работа.

Исках материалът да има освен информационна, в известна степен и методическа стойност. Ще се радвам, ако настоящите и бъдещи ръководители използват опита на предшествениците си, положили основите на тази дейност, да съхранят създаденото и да го развиват, с пожелание да бъдат продължители и творци в работата си с децата в бъдещите години.

И нека никога не се забравя, че успехи в този Дом има тогава, когато пред всички стоят национални идеали, общоприети цели за възпитанието на младото поколение, а в действията си те са едно цяло – екип от колеги, които си сътрудничат, винаги са заедно и едновременно с това могат да отстояват своите специфични виждания и творчески позиции.

Исках да изразя признанието към всички институции и хора, независимо от тяхното място в обществото, дали своя принос за изграждането и развитието на Дома.

Моля за извинение, ако някой е пропуснат или включен в думичката „други“ – той остава в почитта на всички като „неназования войн“.

 Разказът отразява предимно дейността на Дома в периода от 1973 до 1993 г. Дадена е и кратка информация за тенденциите в развитието на някои от творческите колективи. Настоящото състояние на работата в ОДК е отразено в издадения през 2013 г. каталог.

И най-важното – има непреходни, стойностни неща, които трябва да се съхраняват и развиват във времето, особено когато са създадени за децата и са доказали своята значимост. Трябва винаги с общи усилия да се спира свиването, смаляването, разрушаването, а да се създава с въображение и замах всичко необходимо за тях – бъдещите поколения на Перник и на България – да се върви напред. Това е и път да се запазим като народ и нация.