Балетен състав

КРАСИВОТО ЦВЕТЕ НА ПЕРНИК

Детски балетен състав. В съзнанието веднага по асоциация изниква красивата роза на Малкия принц. Тя е там някъде на далечната планета, но той я носи винаги в сърцето си. За да я има и цъфти с невероятната си красота и омайващо ухание. Нужни са много голяма любов, непрестанни грижи и всеотдайност. А пернишката  роза разцъфна тук, в промишления град, сред строителните площадки, цехове, заводи, минни забои, сред хора, чиито ръце са напукани от труд – в един изграден от тях Дворец на децата. Розата е в сърцето на всички. Изпълненията на детския балетен състав създадоха отношение на обич към това съвършено по своята красота изкуство.

                       

Вече дълги години развълнувани, любопитни, в Дома пристигат малки момиченца, водени за ръка от майки и татковци, баби и дядовци, привлечени от това приказно вълшебство, наречено балет. Те искат да танцуват красиво, да изразят с движения своята детска радост и мечтите си да летят в танца като птици. За децата танцът е полет – полет на радостта от живота, едно импулсивно освобождаване на духа им, който се стрелва, разперен от крилете на детското въображение.

Голямото желание е причината, тези малки деца да устоят на постоянната взискателност за ред, дисциплина, точност и прецизност във всичко. А колко много неща трябва да научат, да усетят и изразят. За да се постигне жадуваната красота, от тях се изисква много труд и постоянство, пълна концентрация на вниманието, самовзискателност при усвояване на позиции, стъпки, непознати термини; умение да слушат музиката и да подчиняват своите движения на нейния ритъм, емоционално съдържание и смисъл.

Първият ръководител на балета е Весела Павлова. Това е периода от 195_ до ..... Тя запалва искриците на интереса  към това изкуство, разкрива очарованието и голямата му сила на въздействие върху детската душа. За децата на Перник то е нещо ново, непознато и вълнуващо. С възторг са посрещнати първите изяви на малките танцьори. 

Ирина Колева е вторият ръководител  (1962-63 г.) Тя поставя с участниците няколко характерни танци – испански, руски, полски, танц на цветята, танц на пауновите пера. Различието прави впечатление със своята динамика, настроение и пъстрота. Корепетитор е Майда Папазян, отличен пианист и топъл и сърдечен човек в отношението си към малките.

Трудни са тези първи години на прохождане. Няма нужния гардероб от балетни костюми. Колкото и невероятно да звучи, танцувалното облекло е от многоцветна разтегателна хартия или в по-добрия случай от възможно най-евтини материи. Всичко се прави на ръка от ръководители, родители и самите деца. Те са и проектанти и кроячи и шивачи. Важно е живото въображение и самочувствие. Дори и в такива костюми децата се чувстват като лебеди.

Елка Полянова

През 1963/1964 учебна година в Дома идва Елка Полянова – мъничка, крехка, като дете сред децата. Завършила е Балетното училище в София през 1959 г. и две годишната балетна педагогическа школа, организирана от МНП. Работила е четири години в Габрово. Тя става главният педагогически и  художествено-творчески стратег в развитието на детската балетна школа в Перник. Елка Полянова, малката вълшебница, съчетала в себе си оригиналното творческо въображение на голям артист със сърцето на отличен педагог, завоювал обичта на децата. От нея блика едно непринудено чувство за хумор, но и безкомпромисна взискателност винаги и във всичко. Същевременно тя може и прави толкова много неща: открива след десетки прослушвания търсената подходяща музика, изгражда стъпка по стъпка композицията на всеки танц, преценявайки възможностите на децата, след системна, упорита, добре обмислена учебно-постановъчна работа, сглобява всичко в едно хармонично цяло с прецизността на голям майстор и безкомпромисен естет, проектира сама костюмите за по-голяма част от танците, участва с идеи и изисквания в сценичното оформление. А след това ...след това запретнала ръкави, боядисва мостри заедно с децата, за да открие най-подходящите тонове за пачките, за костюмите и допълнителните аксесоари.

Поколения деца преминават през нейната система на работа за изучаване и усвояване на балетното изкуство. Ежегодно в целия комплекс от възрастови групи на школата се подготвят средно по 100-120 деца. Те идват в Дома на 5-6 години, за да си тръгнат като прелестни, елегантни 16-18 годишни девойки, живели по 10-12 години в този свят на красота и вдъхновение, запазили в себе си завинаги обичта към  балетното изкуство.

В процеса на работа Полянова винаги има до себе си талантливи корепетитори. Тя ги открива и заедно с тях търси музиката, която да завладее детските сърца. Музикалното възпитание е вплетено в танцувалната им подготовка, наред с изобразително-визуалното възприемане. Корепетиторите винаги са отлични пианисти като изпълнители и импровизатори. Те са едно цяло с нея, както в учебно-познавателния процес, така и в творческата работа по създаване на танците и балетните постановки. Това са Данчето, Андрейко Вълев, Даниела Христова и др. 

Резултатите са поредица от прекрасни танци, огърлица от скъпоценни камъни в историята на този колектив, винаги предизвиквали възторга на публиката със своята жизненост, непринуденост, детско излъчване и художествено съвършенство  ("Лебеди", Български танц, Танц на точки, Моряшки танц, Руска сюита, Валс, Чарли, "Детски мечти" и много  други).

А балетните постановки  "Ние, вие, те" (1977 г.), "Цветя за вас" (1984 г.),  "Цветята на малката Ида", "Снежната царица",  "Вълшебникът от ОЗ "  и др. са върхове, както на голямото творчество на ръководителя Елка Полянова и нейния музикален екип, така и на детския колектив, успял вълнуващо да пресъздаде целия приказен сюжет, образите на героите, драматизма на съдбите и взаимоотношенията им, цялостното въображение на авторите.

За сценичното оформление на Полянова сътрудничат художниците от Пернишкия театър Константин Константинов, Добромир Петров.

Реализацията на балетните постановки са незабравими мигове на сценични изяви, горещо аплодирани от развълнуваната публика. В Перник няма празничен концерт, в който да не е включен за участие и балетния състав. Той е малката красива перла в програмата, която кара очите на зрителите да блестят от умиление, обич и радост.

Историята на състава е поредица от ежегодни концертни изяви – самостоятелни или заедно с другите детски художествени колективи на Дома при всички значими национални и градски празници. Участието му в поредицата Републикански фестивали е отличено със златни медали. Още на ІІІ Републикански фестивал през 1969 г. в София получава и званието “Представителен”.

Полянова е постоянен сътрудник на Българската национална телевизия, която ангажира балета за ежегодни участия. С огромно удоволствие децата танцуват в предаванията "Сладкарница", "Захарно петле", "Като лъвовете" и др. в празничните детски спектакли по време на Седмицата на детската книга и изкуствата за деца, в Международната детска асамблея “Знаме на мира”, в националните конкурси за камерни танци в Плевен и Горна Оряховица.

За цялостната си художествено-творческа дейност и постижения през 1984 г. съставът и неговият ръководител са отличени с плакет на Софийската народна опера.

В Перник Полянова установява постоянно творческо сътрудничество с Камерно-симфоничния оркестър и неговия диригент Райчо Христов. Резултатът е великолепни класически концерти с вълнуваща романтика и изисканост по време на Майските културни празници в града.

Детският балет гостува с концертни програми в Австрия  - дом Витгенщйн във Виена, Югославия - Международен детски празник “Радостта на Европа” в Белград, Полша - в гр. Прушков и Ченстохова, СССР - влак на дружбата, ГДР - гр. Дрезден, Унгария, Чехия, Египет, Гърция.

Фотостудиото към отдел “Наука и техника” в Дома  с ръководител Константин Михов редовно отразява творческите изяви на състава. Създадени са и два филма, които проследяват развитието и постиженията му. Освен новата голяма балетна зала, придобита с откриването на сградата на новия Пионерски дом, през 1982 г.  съставът на детския балет вече разполага и  с богат гардероб от красиви костюми.

Ръководителите на Перник и цялата културна общественост на града винаги се е отнасяла с голямо уважение и признателност към твореца и педагога Елка Полянова. Тя беше предложена и удостоена през 1987 г. със званието “Заслужил деятел на културата”. А наградите и отличията й – орден “Кирил и Методий” ІІ степен, медалите  "300 години България" и "Априлско въстание", Диплом и Плакети на Центъра за художествена самодейност-София и Окръжния център за художествена самодейност в Перник, Лауреатско звание и златни медали от ІІІ, ІV, V, VІ Републикански фестивали са висока оценка за нейния труд и постижения. Полянова е избирана за член на пленума на Окръжния съвет за култура, на Общинската комисия за духовно развитие, на Дружеството на хореографите при БСМД, на Националната секция "Класически танц" при ЦХС и нещатен сътрудник на БНТ от 1968 г.

 Полянова с мисъл и отговорност за бъдещото развитие на създаденото подготви достойни и предани ученици и последователи. Поклон пред делото и паметта и!

Ваня Рошкова

От  2000 г. възпитаничката на Полянова   Ваня Рошкова е новият талантлив ръководител на балетната школа и балетно студио ”Вая” в Обединения детски комплекс. Нови идеи, нови виждания и отлични постижения в организационно-педагогическата и художествено-творческа дейност с децата. До нея винаги е предания и способен музикален ръководител - корепетиторът  Даниела Методиева. Впечатляващи, незабравими със сценичното си излъчване са създадените нови танци – класически, джаз-балет, характерни и забавни детски танци, стилизиран фолклор. Завладява с детското очарование, с младостта и новото въображение тази обогатена приемственост, която струи от всичко постигнато в новите постановки. Обществената и културна комуникативност на новия ръководител, мениджърските и умения в новите условия, осигуряват интересни изяви на състава в Перник и в София – в телевизионни предавания, в ежегодния Виенски бал в столицата. Много успешни,  с първи награди,  са представянията на национални детски балетни конкурси и международни фестивали.

Други ученички на Елка Полянова се реализират като ръководители на балетни школи в чужбина. Ина Димитрова,  завършила Института за балетно изкуство в Прага, няколко години е ръководила подготвителните групи в Дома, след което заминава за Норвегия.

Диана Динева  следва балетна педагогика в Ленинград (Петербург – Русия). Талантливата солистка на балета сега е ръководител на школа.

Весела Евлогиева, след излизане от балета, завършва школа за ръководители на състезателни спортни танци в Пловдив. Приключила успешно с нея, се връща в Дома като ръководител на новосъздаден състав. За кратко време създава ентусиазиран детски колектив, представил се отлично на първия си годишен концерт.

Весела Евлогиева с деца от първия състав по състезателни танци.

(на стената над тях е графиката „Пегас” на Иван Лазаров.)

Всички останали възпитаници на балетната школа попълват интелектуалния потенциал на града като лекари, юристи, учители, всички обединени от една обич в сърцата – тази към прекрасното балетно изкуство.

Благодарност на всички ръководители и деца от балетния състав за вълнуващата красота,която са създавали и създават! Нека винаги я носят в себе си и да я раздават на хората, за да топлят сърцата им, за да правят света по-светъл и по-добър.

Снимки

2.2-12

От светло-червен албум танц на точки и класически

12 комп.

Магията балет

                                                 Анна Николова

Балет, балет, балет. Това бяха всички мои рисунки , които рисувах в школата по изобразително изкуство , която посещавах в пионерския дом на родния ми град Перник. Виждайки  еднообразната тема, която ме вълнуваше, ръководителят на школата  Иван Лазаров ми предложи да се преместя в балетната школа. Той беше изключително етичен, интелигентен и ерудиран човек, който знаеше как да накара своите ученици да се чувстват  спокойни, уверени и напътствани в света на неговото изкуство. Така шестгодишна ссе озовах в школата на великата Елка Полянова. Толкова много взех от нея за 12 години, в които два  или три пъти в седмицата посещавах заниманията. Магията на музиката, красивите движения, усилния дисциплиниран труд, смесени с чудното ухание на сцената и неповторимите секунди миг преди да се вдигне завесата, дадоха толкова много храна за душата ми и калиха толкова много духа ми.
В школата намерих приятелки, с които и днес – след много, много години, се радваме като се видим и знаем, че се обичаме, защото ни свързват и обединяват невероятните моменти, които сме преживели заедно.
Пионерският дом беше стройно организирано и сериозно ръководено от неговата директорка Рахила Авиотова място. Авторитетът  на ръководителите на различните школи беше абсолютен поради тяхната отдаденост на децата и на изкуствата и поради многобройните успехи на фестивали в България и извън страната. Самата Елка Полянова, която  преди няколко години за жалост си отиде от този свят,  със сигурност продължава да живее в нас, всяка от нейните ученички. Тя беше изключително взискателен човек. При нея похвалите бяха най-трудно постижимото нещо. През 1969 година взехме пореден златен медал на националния фестивал на самодейното изкуство, който се проведе в София. Танцувахме на сцената на националната опера. След моето изпълнение тя ме посрещна зад кулисите и много развълнувана, каквато  рядко ни се показваше, ми каза: „Браво, Ани!“. За мен това беше много повече от златния медал, който получих и аз. Изискваше детайлна точност при изпълнението на танците, но също така ни учеше на достойнство, на стил, на вкус към нещата от живота. Нейното семейство, нейните деца, нейните емоции бяхме ние. Пораснахме пред нея,   научихме  се на упорит труд, но и на приятелства, на радост. Богатата й култура, свободолюбието и широкият й кръгозор оставиха отпечатък у всички нас.
След години, вече от позицията на родител,  си давам ясна сметка колко е важно за децата да попаднат на човек, който би ги разбирал, би им давал най-доброто от себе си, би им помагал да се ориентират в живота и да правят с любов всичко, с което се заемат. Аз имах този късмет да попадна в един наистина добре организиран Дом за деца с различни интереси, все едно как точно се именува. За хармоничното и стойностното израстване на едно дете му е нужна сигурност и разбиране и нашият Дом ни даде точно това, за което съм безкрайно благодарна. Горещо вярвам и се надявам, че въпреки динамиката на 21 век пернишките деца ще намират себе си в разнообразните посоки,  в които ги води приемника на пионерския дом – Обединеният детски център. След толкова години ставам отново дете, когато си спомня как тичах към пионерския дом за уроците по балет.

Анна Николова – участничка в балетния състав